Хората с опит в медитацията са в състояние да изключат области от мозъка, свързани както с мечтите, така и отговорни за психични разстройства като аутизъм и шизофрения. Това са резултатите от проучване на изследователи от университета в Йейл, получени чрез образна диагностика на мозъка.
„Медитацията помага на човек да се съсредоточи върху момента, което дава повишено усещане за щастие”, счита професорът по психиатрия и ръководител на изследването Judson A. Brewer.„Медитацията доказано помага при различни здравословни проблеми, като спиране на тютюнопушенето, борба с рака и дори предотвратяване на псориазис”, казва Brewer.
Екипът от учени провел функционално магнитно-резонансно сканиране както на опитни в медитацията хора, така и на доброволци, без опит в медитацията. Двете групи практикували три различни медитативни техники.
Установено било, че при опитните медитиращи намалява активността в областите, наречени „мрежа на пасивен режим на работа на мозъка”, която е отговорна за намаление на вниманието и нарушения като тревожност, дефицит на внимание, хиперактивност и дори натрупване на бета-амилоидни плаки при болестта на Алцхаймер. Намаляването на активността на тази мрежа, обхващаща медиалната префронтална и задната цингуларна кора, се наблюдава при опитни медитиращи, независимо от вида на медитацията, която практикуват.
Изследването показва, че когато „мрежата на пасивен режим на работа на мозъка” е активирана, мозъчните области, свързани със самоконтрол, се активират при опитните медитиращи, но не и при хората, които не се занимават с медитация. Това може да означава, че медитиращите постоянно наблюдават себе си и потискат изявата на „Аз”-мисли или „блуждаещи” мисли. В патологичната си форма, тези състояния се асоциират със заболявания като аутизъм и шизофрения.
„Способността за медитация е помагала на хората да останат в настоящия момент като част от философските и съзерцателните практики в продължение на хиляди години”, казва Brewer. „От друга страна, отличителен белег на много форми на психични заболявания е потъването в собствените мисли – състояние, на което изглежда медитацията влияе. Това ни позволява да научим повече за невронните механизми, което ще ни бъде от полза в клиничната работа.”