Сервирай за победа

Точно когато докосвах върха, аз ударих дъното. Бях на деветнадесет – непознато момче от разкъсана от война страна, току-що появило се в професионалния тенис. Бях спечелил девет поредни мача и се бях устремил към финала на Откритото първенство на Хърватия през 2006 година. Публиката на стадиона беше на моя страна; моят екип ме насърчаваше.
Но аз не можех да ги чуя. Всичко, което чувах, беше тътена в главата ми. Всичко, което усещах, беше болката. Нещо
държеше носа ми затворен, стягаше гърдите ми в мечешка прегръдка и изливаше бетон в краката ми.

Погледнах през мрежата към моя опонент, Станислас Вавринка. После отместих поглед към трибуните, където седеше майка ми. И тогава, изведнъж земното притегляне ме свали на червената глина на корта, аз лежах по гръб, гледах към синьото небе на Хърватия, а гърдите ми се повдигаха тежко. Проклятието – мистериозната сила, която изсмукваше енергията ми без предупреждение, отново ме беше застигнало.
Колкото и да се напрягах да дишам, въздухът сякаш не влизаше в дробовете ми.
Моят баща Сърджан изтича на корта, заедно с лекаря ме взеха под ръка и ме настаниха на стола за почивка. Вдигнах
глава, за да погледна мама, плачеща на трибуните, и осъзнах, че турнирът за мен беше приключил. А може би и мечтата на
живота ми също.
На шест години повечето хора не знаят какво искат от живота, но аз знаех какъв искам да стана. Тринадесет години преди Откритото първенство на Хърватия, седнал в малката всекидневна над пицарията на моите родители, в отдалеченото планинско градче Копаоник в провинциална Сърбия, аз гледах как Пит Сампрас печели Уимбълдън и разбрах, че един ден победител на Уимбълдън ще бъда аз.

„Сервирай за победа“ можете да поръчате от сайта ни и от Инстаграм страницата на издателството.

Ползотворно четене!