В резултат на милиони години еволюция нашата нервна система се е учила да реагира на опасности. И в по-голямата част от това време необходимите реакции за оцеляване на хората са се отличавали от днешните. Много векове на оцеляване са зависели от скоростта на вземане на решение: борба или бягство. Веднага щом нервната система е „сканирала” опасност, тя инстинктивно е променяла хормоналния баланс, така че, тялото да е готово да реагира адекватно.
Днес обаче, когато имаме затруднения на работното място, когато се сблъскваме с проблеми в семейството, или когато ни спира пътна полиция, организмът ни отново инстинктивно се мобилизира, но поради възможните социални последици, ние се учим да потискаме тези еволюционно заложени в нас реакции.
Човешкото тяло е устроено по такъв начин, че ако то отговаря на стрес («бягай» или «бий се»), това причинява значително по-малка вреда от стреса, неполучил успокояване, разведряване. Това води до възникване на неблагоприятни последствия за човешкия организъм. Именно този хроничен стрес, както признават учените, играе много важна роля за появата на множество заболявания – от психични разстройства до сърдечно-съдови и храносмилателни нарушения. Ендокринологът д-р Ханс Селие е описал резултатите от въздействието на хроничния стрес върху човешкия организъм:
- На първо място, хроничният стрес води до нарушение на хормоналното равновесие, и тъй като, хормоните играят главна роля за регулиране функциите на организма, това нарушение може да доведе до повишаване на кръвното налягане, а оттам до «разлояване» на стените на кръвоносните съдове.
- Организмът запълва тези разслоявания с помощта на холестеролни плаки. Твърде големият брой такива плаки води до атеросклероза, стеснение на лумена (отвора) на кръвоносните съдове. Това, на свой ред, принуждава сърцето да работи срещу по-голямо съпротивление, когато изпомпва кръв в артериите, което допълнително повишава кръвното налягане.
- Когато процесът на развитие на атеросклероза напредне и обхване всички по-големи артерии, доставката на кръв и кислород към сърцето и мозъка намалява, което е причина за коронарна и мозъчна недостатъчност. В допълнение, тези холестеролни плаки понякога запушват големи артериални съдове, което води до некроза (омъртвяване) на част от сърдечния мускул – миокарден инфаркт.
Обикновено човешкият организъм се опитва да се адаптира към тези промени, но в условията на хроничен стрес механизмите, отговорни за регулиране на хормоналния баланс не се справят със своите функции. Нарушението на хормоналното равновесие продължава, постоянно увеличавайки оборотите на този опасен за здравето цикъл.
Важно е да запомним, че със стреса не трябва да се борим, когато той възникне. Стресът е следствие от загубата на вътрешната хармония на нашата психика. Как да си създадем навик да я поддържаме? Необходимо е да се научим да възстановяваме жизнените си сили, а не само да ги губим.
Научете се да почивате. Слушайте музика, разхождайте се сред природата, гледайте хубави филми, обикнете самотата, занимавайте се с йога и медитация. Но не правете това, когато вече сте на предела на силите си, а постоянно.
Съществуват още много начини за възстановяване на силите. Сами ще откриете най-добрите за вас. Но винаги помнете общия принцип: вашата жизнена енергия трябва да бъде в равновесие.
Търсете този баланс. Водете се от собствената си интуиция. Именно тя ще ви подскаже какво да правите.
В психологията съществуват различни техники, които ще ви помогнат да развиете тази чувствителност към себе си.