Смехът и усмивката като израз на радост или удоволствие се проявяват още при новородените. Човек се смее по различни поводи, по различни начини, но истинската усмивка на радост остава относително непроменена през целия живот. От 4-5 седмица след раждането, бебето започва да реагира с усмивка при появата на друго човешко същество. Любопитното е, че първата усмивка на новороденото винаги е социална усмивка, породена от присъствието на друг човек.
Радостта е фундаментална емоция, и като всяка емоция, тя организира възприятието и мисълта, мотивира за действия, мобилизира емоционалната енергия. Жизнерадостният човек много по-лесно понася трудностите, справя се с нестандартни задачи. Радостта е най-желаната от всички човешки емоции. Смехът и усмивката са постоянни спътници на щастливите събития.
Често това, на което децата се смеят, на възрастните се струва глупаво и жестоко. Например, приказката «Червената шапчица» завършва със сцената, в която ловецът разпаря корема на вълка и оттам се появява изядената баба. Смехът побеждава страха! Или, анимационният филм «Том и Джери». Гледката на победата на малкия над големия и силния предизвиква у детето смях, освобождава енергията на потиснатата агресия срещу господстващия възрастен. Хуморът дава възможност на детето да се справи с ограниченията, да се научи да ги приема.
Развитието на чувство за хумор оказва влияние при формирането на емоционалната и интелектуалната сфери на личността. Децата, които имат добро чувство за хумор, разбират шегите и анекдотите, са по-развити в интелектуално отношение. Комичното, както и трагичното са начини за разбиране на света. До 3-годишна възраст децата не се шегуват. Те се смеят от удоволствие, от радост. Чувството за хумор се развива едва в училищна възраст; в началното училище децата могат да си разказват един на друг анекдоти. За тийнейджърите хуморът е начин да разведрят обстановката, да намалят напрежението, да понижат „градуса” на преживяванията.
Хуморът може да бъде: средство за нападение (сарказъм); средство за установяване на контакт и комуникация (просто шега, фейлетон); възпитател, който се стреми да предаде на слушателите «вечните истини», моралните норми (пословици, поговорки); своеобразен щит, зад който може да скриете своето отношение, мнение, състояние, в случаите, когато това е необходимо (анекдоти, каламбури). Всички тези предизвикани от хумора състояния, могат да бъдат придружени от различни варианти на смях. И като резултат, да съдействат за промяна в поведението на личността.