Старостта е нормален физиологичен процес, в който, обаче, са втъкани и различни патологични явления. При този процес човешкото тяло не се променя в положителна посока: то остарява, набръчква се, боледува. На пръв поглед това е обективен процес, независещ от психиката. Но тогава защо някои хора на 60-70 години изглеждат като 45-годишни, а други – на 45 години, ни се струват вече стари? Работата е там, че абсолютно всички процеси в организма се намират под контрола на централната нервна система, която създава определен сценарий на възрастовите изменения, в съответствие с представите, традициите и очакванията на всеки човек.
Ако човек вярва, че хората над 60 години имат прегърбена стойка и започват да тътрят крака; ако смята за срамно и абсурдно да се занимава със секс на тази възраст; ако му се струва, че животът след пенсионирането вече губи смисъл, то именно такъв сценарий ще реализира и неговата психика, оказвайки съответното влияние на тялото.
Ако човек е уверен, че може да живее активен, изпълнен със събития, живот; да бъде бодър, весел и подвижен във всяка възраст, то процесът на стареене на неговия организъм ще протича по-бавно; той ще изглежда 10-20 години по-млад от своите връстници, придържащи се към горния сценарий.
Първото, което трябва да направите, за да съхраните задълго младостта си, е да създадете съответстващ за това сценарий (на компютърен език – програма за съхранение на младостта и здравето).
Второто условие за дълъг и ползотворен живот е правилното поведение ( по отношение на хранене, дишане, движение и т.н.).
Третото условие – неутрализиране на стреса. Това е много важен фактор, влияещ върху продължителността на живота, защото именно всекидневните, на пръв поглед незначителни стресови ситуации, ни състаряват най-много.
В природата съществува мъдър и практичен механизъм за усъвършенстване на живите организми: ако дадено животно или човек често изпитват отрицателни емоции като страх, тревога, безпокойство, депресия, то означава, че този организъм не може напълно да се приспособи към местобитанието си и, следователно, е длъжен да си отиде, за да освободи пътя на друг, по-добре приспособен индивид. Съответно този човек, чийто мозък е препълнен с отрицателни емоции, включва механизъм за самоунищожение, започвайки с намаление на имунитета и завършвайки с повишена честота на мутациите и възникване на ракови новообразувания.
Ако организмът изпитва предимно положителни емоции, той получава допълнителни шансове за оцеляване. Жизненият му тонус се повишава, имунитетът се засилва, допълнително се активизира системата за репарация (възстановяване), която коригира генетичните грешки – такъв организъм може дълго да живее и да се размножава, предавайки на поколенията своите гени.
