Един от учениците на Буда го попитал: „Ако някой ме удари, как да постъпя?»
Буда отговорил: «Ако от дървото падне сухо клонче и ви удари, какво ще направите?»
Ученикът казал: «Какво да направя? Това е случайност, просто съвпадение, че съм бил точно в този момент под дървото, когато от него се е откъснало клонче.”
Буда отговорил: „Тогава правете същото. Някой е ядосан и ви е ударил. Все едно, че клонче от дърво е паднало върху вас. Не позволявайте това да ви безпокои, просто вървете по своя път, сякаш нищо не се е случило.”
Тази притча говори за конфликтите като естествена част от нашия живот. Дали да реагираме агресивно към някого; дали да замълчим, за да обмислим своя отговор или да отвърнем на всичко с мълчание, решаваме сами. Водят ни нашите чувства и емоции, които са маркер за реалното ни състояние.
В социума, в който живеем, се налага да обмисляме ходовете си, за да действаме разумно и ефективно. Дадена ситуация може да съответства на нашите емоции, мисли и поведение. Възможно е, също така, конфликтът да не съвпада с емоциите, мислите и поведението ни. Несъответствието може да бъде в посока на преувеличаване или омаловажаване на обстоятелствата.
Подобен самоанализ прави всеки от нас, за да разбере по-добре ситуацията и положението си в нея. Целта е постигане на съразмерност, пропорционалност: конфликтът да съответства на ситуацията и емоциите. Всички несъответствия трябва да бъдат премахнати, така както преместваме копче на дреха, което сме зашили неправилно.
Един анекдот би бил подходящ пример, за да може казаното да бъде възприето на творческото ниво на безсъзнателното:
„Собственик на голяма компания връхлита в кабинета си и крещи на секретарката: „ Бързо да дойде при мен шефът по сигурността!!!”
След минута началникът спокойно слуша задачата си:
„Намерете собственикът на „Волво”, номер еди-кой си…., измъчвайте го в продължение на три дни по всякакъв начин – с електрически ток, с игли под ноктите, и го погребете жив.”
Шефът по сигурността е озадачен: „А той какво е направил?”
Собственикът на компанията, вбесен, крещи: „Паркирал е на МОЕТО МЯСТО!!!”
Шефът по сигурността задава само един въпрос: „Може би просто да го пребием от бой?”
„Е, и така става!” – миролюбиво отговаря собственикът на компанията.”
Очаквайте продължение…..