- Малко вероятно е човек с ниска самооценка да бъде истински щастлив. Защо? Защото чувството за малоценност постоянно го измъчва. Това чувство е в състояние да причинява повече страдания от физическа болка. Човек не е способен да обича, уважава и разбира другите, ако той не се научи да обича, да харесва и да разбира себе си. Човекът с ниска самооценка не може да си обясни защо всички около него са весели и безгрижни. Става му неприятно, когато някой се чувства добре.
- Ниската самооценка води до неудачен избор на спътник в живота. Човек, лишен от чувство за собствено достойнство, обикновено си избира съпруг, който постоянно го критикува, осъжда и омаловажава. Или съпругът му е образец за добродетелност, за да може всеки път да намира в него доказателства за своята непълноценност.
- Ниската самооценка на даден човек може да стане причина за постоянно недоволство към всички и всичко, което го заобикаля. Такъв човек е склонен да вини за своите неуспехи съседите, родителите, училището, правителството, страната, Бога. Той живее с усещането, че светът му е длъжен. Такова недоволство може дотолкова да озлоби човек, че постъпките му да приемат патологична форма.
- Човек с ниска самооценка може да се затвори в себе си и напълно да се изолира от света. Постоянно сравнявайки се с другите, той всеки път се убеждава, че не е способен на нищо. Веднъж изпитал болката от поражението, той се стреми да избегне повторението на това неприятно усещане. Потапя се в самота и мълчание; страхува се пръв да започне разговор; бои се от конкуренция. Той напълно е лишен от инициатива.
Може би, това ще предизвика остро недоволство, гняв или друга агресивна реакция…. Но, на това се разчита. По-добре е, ако на вълната на протеста, на агресията започнете да променяте живота си, отколкото да страдате тихо в ъгъла.
Всеки човек има право на щастие. Дали ще използвате това право или не, решавате вие!