4. Неумение на съпрузите да общуват конструктивно и да постигат компромис. Конфликт възниква тогава, когато съпрузите имат различни мнения, интереси и нямат желание, а понякога и не могат да отстъпят, да се откажат от тях. За изход от ситуацията е необходимо поне отчасти да се приеме и изпълни молбата на съпруга. От друга страна, не настоявайки за максимално удовлетворяване на собствените претенции, трябва да сме доволни от постигнатата частична отстъпка. Като най-добре е да се обсъждат допуснатите грешки, направените неправилни преценки, а не личните недостатъци на партньора.
5. Публично изясняване на отношенията. В съпружески конфликт не трябва да се въвличат децата, родителите, приятелите, съседите. Трето лице, волно или неволно, задължително ще заеме страна в спора, но едва ли дадената оценка на ситуацията ще бъде справедлива. Можем да допълним, че по този начин се понижава авторитета на партньора, дори и в дадената ситуация той да не е прав според вашите разбирания. Помислете два пъти, преди да се поставите в подобни положения. Дори след публичния скандал вие да се помирите, задълго ще остане неприятна, „горчива утайка” – ще ви бъде неловко да погледнете в очи познатия.
6. Критика по адрес на роднини. Понякога роднини на вашия партньор могат да ви доведат до бяс (да ви дразнят; да ви подлудяват; да ви депресират – вярното да се подчертае) – най-добре е всичко това да запазите за себе си, а не да го изразявате публично. В противен случай – рискувате да си създадете врагове. В подобни случаи е необходимо да анализирате конкретната ситуация и да осъзнаете, че именно качествата, които ви дразнят у другите, вие притежавате, но не виждате в себе си.
7. Неудовлетворени сексуални потребности, които могат да доведат до изневяра на единия от съпрузите. Въпросите, отнасящи се до секса, всяка двойка решава индивидуално, като отчита потребностите, желанията и чувствата на всеки един. Главното е желанието да доставиш удоволствие на своя партньор.