Архив за: юли 2013

Медитацията е полезна за вашия мозък

 

Хората с опит в медитацията са в състояние да изключат области от мозъка, свързани както с мечтите, така и отговорни за психични разстройства като аутизъм и шизофрения. Това са резултатите от проучване на изследователи от университета в Йейл, получени чрез образна диагностика на мозъка.

„Медитацията помага на човек да се съсредоточи върху момента, което дава повишено усещане за щастие”, счита професорът по психиатрия и ръководител на изследването Judson A. Brewer.

„Медитацията доказано помага при различни здравословни проблеми, като спиране на тютюнопушенето, борба с рака и дори, предотвратяване на псориазис”, казва Brewer.

Екипът от учени провел функционално магнитно-резонансно сканиране както на опитни в медитацията хора, така и на доброволци, без опит в медитацията. Двете групи практикували три различни медитативни техники.

Установено било, че при опитните медитиращи намалява активността в областите, наречени „мрежа на пасивен режим на работа на мозъка”, която е отговорна за намаление на вниманието и нарушения като тревожност, дефицит на внимание, хиперактивност и дори, натрупване на бета-амилоидни плаки при болестта на Алцхаймер. Намаляването на активността на тази мрежа, обхващаща медиалната префронтална и задната цингуларна кора, се наблюдава при опитни медитиращи, независимо от вида на медитацията, която практикуват.

Изследването показва, че когато „мрежата на пасивен режим на работа на мозъка” е активирана, мозъчните области, свързани със самоконтрол, се активират при опитните медитиращи, но не и при хората, които не се занимават с медитация. Това може да означава, че медитиращите постоянно наблюдават себе си и потискат изявата на „Аз”-мисли или „блуждаещи” мисли. В патологичната си форма, тези състояния се асоциират със заболявания като аутизъм и шизофрения.    

„Способността за медитация е помагала на хората да останат в настоящия момент като част от философските и съзерцателните практики в продължение на хиляди години”, казва Brewer. „От друга страна, отличителен белег на много форми на психични заболявания е потъването в собствените мисли – състояние, на което изглежда медитацията влияе. Това ни позволява да научим повече за невронните механизми, което ще ни бъде от полза в клиничната работа”.  

  Хората с опит в медитацията са в състояние да изключат области от мозъка, свързани както с мечтите, така и отговорни з...

Прочетете повече »

Личните граници – здравите крепостни стени на нашата личност – 2

Умението за изграждане на граници се поставя в детството и се развива с възрастта. Разбира се, само в случай, че родителите уважават „самостоятелността“ на детето. Ако на детето от ранна възраст се предоставя право на избор (според възрастта и неговите възможности), уважават се неговите решения, интереси и предпочитания, то най-често при формирането на граници не възникват трудности.  

Обратно, ако родителите винаги „знаят, какво е най-добре за детето“, силно го контролират или го обгрижват прекалено, от детето ще порасне възрастен, който не познава себе си и не умее да защитава своите граници.  

Индикатор за способността да се защитават личните граници е умението да се казва „не“. Американски психолози предлагат пет начина да се каже „да“ и „не“, като ги разделят на правилно/неправилно „да“ и „не“:  

1.    Ти ме молиш за нещо, на мен то ми харесва и аз казвам „да“.

2.    Ти ме молиш за нещо, на мен то не ми харесва, аз казвам „да“, но съм възмутен/обиден от това.

3.    Ти ме молиш за нещо, на мен то не ми харесва и аз казвам „не“, като приемам за нормално случилото се.

4.    Ти ме молиш за нещо, на мен то не ми харесва и аз казвам „не“, като се чувствам виновен/виновна за това.

5.    Ти ме молиш за нещо, на мен то не ми харесва, но понеже изпитвам чувства на любов и грижовност към теб, аз казвам „да“ и не се възмущавам/обиждам от това.

Хората, които не умеят да определят своите психологични граници, обикновено реагират по втория или четвъртия начини.

Петият начин съдържа известна провокация. Ако действително е вярно („аз не харесвам това, но се съгласявам, заради любовта си към теб, без да се обиждам“), то колко дълго може да съществува подобна ситуация? Този отговор може да се счита за правилен като временна реакция, при реципрочност от страна на партньора, но не и като едностранна стратегия. Защото да правите нещо, което не ви харесва дълго време и да не изпитвате при това негативни емоции е невъзможно. Следователно, следващата ви стъпка ще бъде начин 2 и след това – (като норма) начин 3.

Разбирането на собствения вътрешен свят и формирането на граници със света на другите хора е път към личностна зрялост. Да направи този път по-кратък и лек е цел на психолозите.

 

Умението за изграждане на граници се поставя в детството и се развива с възрастта. Разбира се, само в случай, че родител...

Прочетете повече »

Личните граници – здравите крепостни стени на нашата личност

Нека да поговорим за границите, но не териториалните, а психологичните – границите на личността. Какво означава това понятие; за какво са ни необходими те и как да разберем, къде се намират собствените психологични граници?

Една от основните характеристики на зрялата личност е осъзнаването на собствените граници. Когато осъзнаете, къде сте вие и къде са другите,  много по-ефективно и лесно ще изграждате пълноценни взаимоотношения, успешно ще регулирате вашите емоции и ще нараства увереността във вашите възможности.

Ако човек:

·        не знае какво иска;

·        често се обижда;

·        затруднява се да прави избор и да взема решения, постоянно се нуждае от помощ или съвет отстрани;

·        обратно, лесно взема решения, когато се отнася за други хора в желанието си да им помогне;

·        често се чувства виновен пред други хора;

·        в отношенията с близки хора изпитва силно противоречиви емоции (например, ту ги обича, ту ги мрази);

·        не знае как да изразява своите желания и чувства;

·        не умее да отказва на други хора;

·        трудно му е да отстоява правата си;

изглежда, има проблеми с разбирането и защитата на своите лични граници.

Границата е разделителна линия, която отделя едно нещо от друго. В случая с психологичните граници, това е условната линия между вашия вътрешен свят и вътрешния свят на друг човек. Това е границата между така наречените психологични територии на отделните индивиди. Какво включва психологичната територия?

Вашите ценности, желания (и нежелания), предпочитания (професионални, начин на живот, хоби, навици на хранене и т.н.), взетите решения (или нежеланието да се вземат решения), представата за себе си (своите качества, възможности и място в света) и за другите хора, а така също вещите, които смятате за свои – всичко това е „вашата психологична територия”.

В  човешката природа е да се защитава собствената територия и да не се допускат всички в нея. 

Осъзнаваме своите психологични граници тогава, когато някой се опита да ги наруши. Какво чувствате, когато някой говори за любимата ви работа така: „Занимаваш се с глупости!”? Едва ли се радвате. Вероятно, изпитвате чувство на гняв и негодувание или страх, срам, чувство на вина…

Какво бихте казали в отговор? Ще се оправдавате ли? Или ще си помислите: „Може би наистина трябва да сменя работата си.” Или ще отговорите нещо от типа: „А нима при теб нещата стоят по друг начин!?” Или: „Не ми пука какво мислиш, на мен работата ми харесва!” А може би: „Неприятно ми е, когато говориш така. Аз обичам работата си.” Според вас, кой от посочените варианти на отговор защитава личните граници?

Защитата на личните граници предполага, на първо място, увереност, че смятате да се защитавате. Когато самите ние не се познаваме и не разбираме себе си, нашите граници могат много лесно да бъдат нарушени. Когато добре знаете, че тази работа е съзнателен ваш избор, носи ви удоволствие и удовлетворение (а не съмнения и терзания), как ще реагирате на една оценка, дадена от друг човек? Напълно спокойно.

Обикновено първите опити за защита на границите са доста агресивни и безкомпромисни. Ярък пример – реакцията на един тийнейджър при негативна оценка на неговите предпочитания. (В действителност, е добре, когато тийнейджърът реагира по такъв начин. Много по-тъжно е, когато той/тя не прави никакви опити да защити своите граници.)

Нека да поговорим за границите, но не териториалните, а психологичните – границите на личността. Какво означава това пон...

Прочетете повече »
Open Chat
1
Close chat
Здравейте! Благодарим Ви за посещението. Моля, натиснете бутона начало за да продължите :)

Начало