Архив за: март 2013

Разбиране и приемане, или какво означава да бъдеш тийнейджър

Пред трудностите на юношеството е изправен почти всеки родител. И разбира се, така наречената „криза на юношеството” е „най-поразителната на събития” от всички кризи, които ни очакват по пътя на живота. При мисълта за неговата неизбежност и непредотвратимост през родителското съзнание преминава съвсем не розова „картина”: нежелание на детето да се учи и да се стреми към нещо (това, което родителите са планирали за неговото бъдеще), увлечение и ангажираност с нови идеи (често неразбираеми, или, което е по-лошо, асоциални), трудности за изграждане отношения на доверие, безкрайни спорове……..

Дали наистина дяволът е толкова черен? Или, ако се познават важните характеристики на «преходната фаза» от живота на детето, могат да бъдат избегнати неблагоприятните прогнози, описани по-горе? Какво означава този труден, но много важен житейски етап, започващ с възрастта 11-14 години и преминаващ впоследствие в юношество и младост? Да се опитаме да разберем.

Юношеството е този период от живота, когато всичко по-рано познато се поставя под съмнение, а несигурното бъдеще се издига на пиедестал или под формата на идеал, или под формата на тотална безполезност и нещастие. Освен това, тези двуполюсни усещания в кризисния етап са много капризни и сменят местата си с изумителна бързина. През юношеството ние решаваме много важни задачи: Какво мога и най-важното, какво искам? Какво смятам, че е важно? Какъв искам да видя света около мен?

Тийнейджърът е принуден да решава и преодолява самостоятелно огромен брой трудности, затова на този етап от живота на преден план излиза значението на връзките с родителите, тяхната подкрепа и приемане «въпреки всичко». И не забравяйте, че основното преживяване по време на юношеството е самотата!

Често бягството на тийнейджъра в „лоша компания”, например, или нездравословното увлечение по компютърни игри и чатове, се явяват заместител на топлото общуване с родителите. Не забравяйте най-важното: тийнейджърът мечтае за това, да му бъдете преди всичко приятел, и едва след това той ще ви приеме и като наставник. За детето е важно да чуе от вас и да знае, че е ценено и обичано, а родителската агресия и постоянното мъмрене (макар те да са породени от загриженост и тревога за детето) имат обратно въздействие. Те ни разделят и «изблъскват» детето на улицата.

Какво е решението? То е очевидно – поддържане на постоянен контакт с младия човек, който включва такива важни понятия като уважение, търпение, приемане, доверие и любов. И това е всичко, което е необходимо за създаване на позитивни и доверителни отношения с вашето дете.

Успех и търпение, уважаеми родители!

Очаквайте продължение………..

Пред трудностите на юношеството е изправен почти всеки родител. И разбира се, така наречената „криза на юношеството” е „...

Прочетете повече »

Творците и признанието, или как да не се превръщате в заложници на суетата – 2

 

  • Възможно е да очаквате оценки и признание от хора, които не познават добре вашата тема. Наивно би било да се предполага, че дизайнер правилно ще оцени сложността на хореографията на дадена постановка или писател – едно красиво доказателство на теорема. Убедете се, че общувате с хора от необходимия ви кръг: хора, които имат същото ниво на разбиране по вашата тема и ще бъдат в състояние правилно да оценят изразходеното време и извършената работа.

Съвет: Намерете вашата аудитория!

Един авторитет не си прилича с  друг.

  • Понякога авторитетите ни помагат да придобием вяра в себе си – ако те оценяват нашата работа и я препоръчват като заслужаваща внимание. Случва се и признати авторитети да се опитат да съсипят целия ви творчески живот. Авторитетите са хора като вас. Те имат своите страхове, комплекси, идеи, свой светоглед.
  • - човекът с авторитет може да се окаже не толкова далновиден, колкото вас, и да не види във вашите идеи голям потенциал. Известни са много случаи, когато авторитети са прогнозирали крах на едно или друго изобретение, но в крайна сметка не са се оказвали прави. Това се отнася за прогнозите за бъдещето на телефона, киното със звук, телевизора, компютъра и много други.
  • - човек с авторитет, който ще ви пречи от чиста човешка завист.
  • - човек с авторитет, който си губи времето, като следи вашия работен процес. На него ще му бъде по-лесно да каже, че вашата работа нищо не струва, отколкото дълго да говори, какво представлява тя в действителност.
  • - авторитети-инати, за които съществуват само две мнения: тяхното и грешното. За тях е важен личностният фактор. Те могат да оценяват не работата, а вас като човешко същество. Ако се окаже, че вашите идеи са от различно естество, или вие сте се учили от различни школи в изкуството, или не сте оказали нужното внимание на техния гений, те ще започнат да ви доказват, че вие сте посредствени, некомпетентни и дори не си струва да нахълтвате в творческия свят.

Съвет: Не вярвайте сляпо на авторитети!

Основната идея е, че всяка оценка е субективна, щом се дава от други хора. Хората са просто хора и нищо човешко не им е чуждо. Те могат да грешат, да ревнуват, да завиждат, да не разбират, да очакват друго, да се страхуват и т.н.

Ако през цялата си творческа дейност вие ще търсите мнението на други хора, рискувате да я погребете преждевременно.

Продължавайте да творите, продължавайте да правите, продължавайте да създавате!

Отсъствието на признание е по-малко опасно за вас, отколкото потискането на творческите ви импулси. В първия случай, вие ще останете без похвала. Във втория случай, вие рискувате да изживеете живота си нереализирани, съжалявайки за това, което бихте могли да направите.

Не забравяйте, че в края на живота си хората винаги съжаляват повече за това, което не са свършили, отколкото за това, което са направили.

  Възможно е да очаквате оценки и признание от хора, които не познават добре вашата тема. Наивно би било да се пред...

Прочетете повече »

Творците и признанието, или как да не се превръщате в заложници на суетата

Един от сериозните проблеми, пред които са изправени хората, занимаващи се с творческа дейност, е очакваното признание за техния труд. Има творци, които са готови да направят каквото и да било, ако то би им гарантирало признание или добра оценка за работата им.

Това не би било такъв проблем, ако не водеше до лоши последствия за много от тях. Ако идеите на такива хора не получат признание, те обикновено се разочароват от себе си, отказват се да създават и напълно прекратяват своята дейност.

Това се случва, защото са много чувствителни към оценките, които се дават отстрани на техния труд. Имат нужда от признание, при това мигновено, за първата идея, музикална фраза, картина, дизайн, слоган, танц.

Важно е да се отбележи, че тук не става дума за истинското качество или сложността на конкретното произведение, а именно за субективната оценка, дадена от други хора. Самото произведение може да бъде шедьовър, но при липсата на похвали, създателят му го смята за провал.

Съществуват няколко типа хора, които попадат в тази рискова група:

- хора, които се намират в началото на своята дейност в дадена сфера, както и тези, които все още нямат достатъчно увереност в себе си. В този случай, дори, ако работата се окаже гениална, човек просто не е в състояние да я оцени. Той се нуждае от подкрепа и признание от професионалисти.

- хора със завишени изисквания към себе си; хора, страдащи от перфекционизъм, които винаги трябва да правят всичко идеално.

За тях е непоносимо да правят грешки и доколкото всяка непохвалена работа се приравнява с провал, те започват да смятат себе си за бездарни и следователно, недостойни за творческа дейност. За да сведат до минимум риска от неуспех, такива хора се готвят дълго време, преди на направят нещо. Но, ако в края на краищата не получат адекватна оценка, те реагират много болезнено, приемат всичко твърде сериозно и изпадат в криза.

- иноватори – хора, които започват да работят в съвсем нова за тях сфера или създават нещо, което не е съществувало преди. Те имат само вътрешно желание и вяра, че правят нещо важно, но тази вяра още не е подкрепена от външни доказателства.

Ако вие принадлежите към някой от изброените типове, ето ви няколко причини да не се разстройвате и да не се отказвате прекалено рано:

  • Не съдете по тълпата. Има хора, които никога не изказват лично мнение, а винаги се съгласяват с чуждото, например със становището на експертите или началниците. Дори, ако много им харесва това, което вие сте направили, те ще мълчат, докато някой авторитетен човек не похвали вашата работа.

Съвет: Вярвайте в себе си и в своята работа!

На котката ѝ е все едно, какво мислят за нея мишките.

  • Има хора, които винаги са мечтали и са искали да правят същото като вас. Те не могат да си го позволят, защото ги измъчват собствените страхове и неувереност. Затова, всичко, което могат да си позволят, е да критикуват вашата работа или снизходително да я игнорират.

Съвет: Не приемайте критиката и безразличието лично!

Идеята, както и доброто вино, трябва да узрее.

  • Възможно е вашата идея да е изпреварила времето си. Или просто трябва да събере критична маса от последователи. Социалните мрежи днес не се нуждаят от реклама. В началото, обаче, приканваха хората, като им обещаваха за регистрацията Ipod. Дайте си време и продължавайте да си вършите работата, въпреки липсата на признание.

Съвет: Не се отказвайте прекалено рано!

Не ловете риба на стадиона.    

Очаквайте продължение…………

Един от сериозните проблеми, пред които са изправени хората, занимаващи се с творческа дейност, е очакваното признание з...

Прочетете повече »

Тук и сега

Едно от най-трудните умения по пътя на личностното израстване, при това, едно от най-важните, е умението да бъдете «ТУК И СЕГА».

Именно това умение е в основата на всичко, което правите: в основата на качеството на вашата работа; в основата на комуникацията и умението да чувате и да слушате; в основата на състоянието на щастие и хармония у човека; в основата на любовта към себе си и т.н.

В по-голямата част от времето ние или размишляваме за бъдещето (свят на въображението), или си спомняме миналото (в полетата на паметта) и пропускаме днес (съзерцанието на света), такъв, какъвто е сега.

Както и преди, хората кръжат в илюзиите на своя ум, създавайки въображаема реалност. Изпитват истинска болка и разочарование, когато периодично откриват друга реалност в своя живот, различна от тази, която сами са изобретили.

Всичко, от което се нуждаете, за да сте щастливи, е да бъдете «ТУК И СЕГА».

 

Едно от най-трудните умения по пътя на личностното израстване, при това, едно от най-важните, е умението да бъдете «ТУК...

Прочетете повече »

Пазарувайте, но………разумно!

Отивате в магазина за мляко, захар и хляб, а купувате обувки, хавлиени кърпи и кафе-машина? За съжаление, специалистите по маркетинг измислят нови схеми, принуждавайки потребителите да купуват повече всеки ден. Някои трикове, към които те прибягват, принуждават купувача да избира продукти, без, дори да гледа цената им! Как да не попадате в „капаните” на специалистите по маркетинг?

Статистиката показва, че хората не обичат да вдигат ръка или да се наведат, за да вземат дадена стока. Най-често купувачът взема това, което се намира на разстояние една протегната ръка. Казано просто, всички клиенти купуват само това, което се намира на нивото на очите им. Тъкмо на тези рафтове са подредени най-скъпите продукти. Ако наистина искате да пазарувате икономично, трябва да обърнете внимание на стоките на най-горните и най-долните рафтове. Така също, съществува и понятието «ниво на очите на детето». На тези рафтове са поставени най-популярните детски играчки, бонбони и други продукти. Изход от тази ситуация има: настанете детето си в количката или го носете на ръце.

Във всеки супермаркет всеки ден стартират нови акции. Често в средата на търговската зала стоят симпатични момичета или момчета, предлагащи да опитате колбаси, сметана, сирене и други продукти. Купувачите смятат, че по този начин ги запознават с продуктите на различни фирми. Това изобщо не е така. Акциите са изчислени за «добрите» клиенти, които не умеят да отвърнат на удара. След като е опитал маслини или наденица, клиентът по-скоро ще си купи един килограм от продукта, отколкото да каже на рекламиращите лица, че продуктът е твърде скъп или не е вкусен. Ако принадлежите към този тип, просто минавайте покрай такива места, без да се спирате. Трябва да избягвате да опитвате не само стоки в магазина, но и в салоните за красота, магазините за козметика.

Всеки магазин има свой таен „маршрут на купувача”. Един отдел много органично преминава в друг и когато човек няма определен план за пазаруване, той ще следва дадения маршрут. Пътят е замислен така, че потребителят да обърне внимание на продукти, от които не се нуждае. Това са красиво опаковани стоки с необичаен ценоразпис, които най-често рекламират невероятни отстъпки. Купувачът не може да устои. За да не купувате спонтанно, ходете в тези отдели, които ви интересуват, и правете списък на необходимите продукти.

Колкото по-бавно се движи потребителят в търговската зала, толкова повече покупки ще направи той. Във всички магазини се чува бавна и спокойна музика, предразполагаща към ненужни придобивки. Изход има: когато отивате в супермаркет, носете си плеър и включвайте нещо бързо и забавно.

Важна роля има и факторът цвят. Обърнете внимание на това, какви цветове са използвани в интериора на магазините. Отвън те са боядисани в много топли и привличащи тонове, а вътре – винаги са в студени тонове, които отслабват предпазливостта на потребителите и успокояват.

Повечето хора на Земята са десноръки, затова луксозните стоки винаги се намират от дясната страна. Правилото на «дясната ръка» действа още от входа на търговската зала. Когато потребителят върви по„маршрута на купувача” в магазина, от дясната му страна ще бъдат поставени скъпите стоки. За да не купувате скъпи и ненужни неща, когато влизате в магазин, обръщайте внимание първо на продуктите от ляво разположените рафтове.

 

 

Отивате в магазина за мляко, захар и хляб, а купувате обувки, хавлиени кърпи и кафе-машина? За съжаление, специалистите...

Прочетете повече »
Open Chat
1
Close chat
Здравейте! Благодарим Ви за посещението. Моля, натиснете бутона начало за да продължите :)

Начало