Както се казва, „свято място пусто не остава”. Макар и не веднага, детето намира това място и тези хора, с които се чувства добре; с които може да говори за всичко, да ги пита за съвет. На нас тези компании най-често не ни харесват, но е трудно да се отдели детето от хората, които го разбират и приемат. Като правило, това се развива в тийнейджърска възраст, когато се наблюдава пик на конфликта „родители – деца”. Но, това е само нов етап в развитието на онези отношения, които са били установени още в детството, когато детето е казвало: „Искам да бъда обичано…..”.

Необичаните от своите родители деца могат да търсят любовта и в отношенията с противоположния пол. Ранните сексуални връзки често са показател не толкова на бързи темпове на съзряване, колкото начин да се попълни това, което липсва на детето. Липсата на уважение и любов от страна на възрастните може да се отрази на самооценката на детето, разбира се, не в добра посока: тя ще бъде много занижена. Заедно с такава самооценка идват несигурност, тревожност, страхове. За да се справи детето с този комплекс, ще трябват да се положат много усилия, при това не само от страна на родителите.

Човек, когото не са обичали в детството, ставайки възрастен, сам не знае, как да обича. В една връзка той търси, чака любовта, но не е готов да я дари на друго човешко същество.  

Както знаем, любовта върши чудеса. Когато човек усеща и знае, че го обичат без-условно, той започва нов живот. Живот, изпълнен с любов и взаимност, така дългочакани.

Така се случва, но не винаги.