Творците и признанието, или как да не се превръщате в заложници на суетата

Един от сериозните проблеми, пред които са изправени хората, занимаващи се с творческа дейност, е очакваното признание за техния труд. Има творци, които са готови да направят каквото и да било, ако то би им гарантирало признание или добра оценка за работата им.

Това не би било такъв проблем, ако не водеше до лоши последствия за много от тях. Ако идеите на такива хора не получат признание, те обикновено се разочароват от себе си, отказват се да създават и напълно прекратяват своята дейност.

Това се случва, защото са много чувствителни към оценките, които се дават отстрани на техния труд. Имат нужда от признание, при това мигновено, за първата идея, музикална фраза, картина, дизайн, слоган, танц.

Важно е да се отбележи, че тук не става дума за истинското качество или сложността на конкретното произведение, а именно за субективната оценка, дадена от други хора. Самото произведение може да бъде шедьовър, но при липсата на похвали, създателят му го смята за провал.

Съществуват няколко типа хора, които попадат в тази рискова група:

– хора, които се намират в началото на своята дейност в дадена сфера, както и тези, които все още нямат достатъчно увереност в себе си. В този случай, дори, ако работата се окаже гениална, човек просто не е в състояние да я оцени. Той се нуждае от подкрепа и признание от професионалисти.

– хора със завишени изисквания към себе си; хора, страдащи от перфекционизъм, които винаги трябва да правят всичко идеално.

За тях е непоносимо да правят грешки и доколкото всяка непохвалена работа се приравнява с провал, те започват да смятат себе си за бездарни и следователно, недостойни за творческа дейност. За да сведат до минимум риска от неуспех, такива хора се готвят дълго време, преди на направят нещо. Но, ако в края на краищата не получат адекватна оценка, те реагират много болезнено, приемат всичко твърде сериозно и изпадат в криза.

– иноватори – хора, които започват да работят в съвсем нова за тях сфера или създават нещо, което не е съществувало преди. Те имат само вътрешно желание и вяра, че правят нещо важно, но тази вяра още не е подкрепена от външни доказателства.

Ако вие принадлежите към някой от изброените типове, ето ви няколко причини да не се разстройвате и да не се отказвате прекалено рано:

  • Не съдете по тълпата. Има хора, които никога не изказват лично мнение, а винаги се съгласяват с чуждото, например със становището на експертите или началниците. Дори, ако много им харесва това, което вие сте направили, те ще мълчат, докато някой авторитетен човек не похвали вашата работа.

Съвет: Вярвайте в себе си и в своята работа!

На котката ѝ е все едно, какво мислят за нея мишките.

  • Има хора, които винаги са мечтали и са искали да правят същото като вас. Те не могат да си го позволят, защото ги измъчват собствените страхове и неувереност. Затова, всичко, което могат да си позволят, е да критикуват вашата работа или снизходително да я игнорират.

Съвет: Не приемайте критиката и безразличието лично!

Идеята, както и доброто вино, трябва да узрее.

  • Възможно е вашата идея да е изпреварила времето си. Или просто трябва да събере критична маса от последователи. Социалните мрежи днес не се нуждаят от реклама. В началото, обаче, приканваха хората, като им обещаваха за регистрацията Ipod. Дайте си време и продължавайте да си вършите работата, въпреки липсата на признание.

Съвет: Не се отказвайте прекалено рано!

Не ловете риба на стадиона.    

Очаквайте продължение…………

Следваща
Тук и сега
More Stories
10 съвети за добро настроение – 2