Самоувереността отдавна се смята за абсолютно предимство. Всички знаем, че е необходимо тя да се отглежда, култивира и развива.
Кой от нас не е мечтал да не се страхува от нищо; винаги да знае какво да каже; никога да не изглежда глупаво? Да бъде съвършен, идеален, най-добрият, образец за всички мъже/жени…
Нека да си представим, че никога не сте чели лъскави списания и да погледнем понятието „самоувереност” отстрани.
„Не се страхувайте”. Страхът е физическо усещане, което възниква в отговор на външен стимул, тоест, за да не се страхуваме трябва нищо да не виждаме и нищо да не чуваме; да загубим усещанията си за всичко, което ни заобикаля; да станем роботи.
„Винаги да знаем какво да кажем”. Би било лесно, ако имаме в главата си готов набор от щампи за всички случаи в живота. За да бъде отговорът ни естествен, трябва да помислим; да усетим какви чувства се пораждат у нас. А това отнема време. Вероятно всеки е общувал с хора, които използват щапми – общуване на практика няма.
„Никога да не изглеждате глупаво, да бъдете перфектни, съвършени”. Това означава с никого да не бъдете близки, да нямате смелост да сте естествени, несъвършени и уязвими. Макар да звучи парадоксално, за да не се страхувате да изглеждате глупаво, трябва много смелост и вътрешна цялостност. Това е много по-сложно, отколкото през цялото време да „носите” на лицето си безизразна маска.
Можете да направете един прост експеримент. Спомнете си за ваши близки, с които ви е топло и хубаво. От какви техни духовни качества сте привлечени? Как те се отнасят към вашите грешки и несъвършенства? Как вие се отнасяте към техните грешки и недостатъци?
Оказва се, че ние се стремим не към перфектните личности, а към обикновените, топлите, човечните. Към хората, които ни подкрепят в трудна ситуация, споделят нашата мъка, приемат ни с всички наши слабости.
Да завършим с един цитат от руския писател и журналист Сергей Довлатов: «Хората не обичат силните, а добрите; не обичат смелите, а чувствителните; не обичат принципните, а снизходителните».