Черно
Черното е отрицание, олицетворение на «не». Това намира отражение в различни култури, обичаи и народни вярвания. Практикуващите черна магия се занимават най-вече с материалната страна на битието и желаят чрез нечисти средства да си извоюват конкретни предимства пред другите. Свързваме черното преди всичко с тленност, упадък и смърт. Всички средновековни болести са «черни»: «черната чума», «черната шарка», «черната смърт». Изглежда, че черното е крайното състояние на живота.
В езика черното е цветът на песимизма, нещастието и загубата.
Черното отдавна се е наложило като моден цвят, който внушава основно три неща: елегантност, мъка и нестандартност. Чрез черното човек демонстрира, че иска да е различен и съзнателно се разграничава от света. Черната лимузина, черният костюм и черното делово куфарче трябва да внушават уважение и почит, чрез които човек иска да се отличи от пъстрия свят.
Люшер смята, че физиологичното въздействие на черното може да се опише със «задушаване», а психологическото – с «принуда».
Черното е цветът на абсолютното начало и абсолютния край. А това, което е между тях, се нарича живот.
Бяло
Бялото се определя като родината на светлината, раждаща всичко видимо. Тази представа съществува в повечето религии. В тях на тъмното, женско прабожество Земя се противопоставя светлият принцип на мъжкия бог-творец.
В повечето познати религии и митове се говори за божества на светлината; същества, даряващи светлина и «бели» небесни пратеници, които носят просветление на хората. Ангелите са представяни като почти прозрачни същества, облечени в бяло, които са се приближили до чистия Божи дух. Представителите на доброто и на небесната справедливост са наричани духове на светлината, «бели» магьосници и «мъдри» мъже. Явно «бял» и «мъдър» са тясно свързани. Изглежда, че «мъдростта» не е нищо повече от наличието на бяло «просветление».
Белият цвят внушава невинност, чистота и безупречност. Откриваме го при «непорочното зачатие» на Дева Мария.
Бялото като чисто, девствено състояние е символ и на чистата истина, която в миналото не е била нищо друго, освен пророчество.
Според Люшер бялото е границата на началото и на одобрението. Тази граница може да е приятно, но и заплашително място. Често именно заради липса на емоционална оживеност бялото се смята за студено и отблъскващо. Снежната покривка, например понякога е наричана «снежен покров», който запазва и защитава намиращата се под него земя и така създава условия за поникване на семената напролет.
Комбинация на черно и бяло
Съчетанието на тези два цвята или стойности на светло и тъмно създава напрежение, което ни обсебва, защото подчиняващото черно се преплита със свободата на бялото. Ние живеем под това напрежение и сме свикнали с него. Страницата, която четете, го доказва; има го «черно на бяло».
(по материали от „Магията на цветовете” Х. Брем)