Всеки човек живее в собствена психическа реалност, която се създава от неговите убеждения.
Основната причина за конфликти се състои в това, че всеки човек смята своята гледна точка за единствено вярна. Реалната действителност ни помага да разберем, че основният критерий за автентичност е собственият ни житейски опит. Когато се учим да анализираме дадена ситуация от различни страни, виждаме, че всяка позиция е недостоверна – тя е само определена гледна точка.
За какво говори потребността от доказване? Отхвърлянето на позицията на друг човек предизвиква негативни емоции у нас. От друга страна, опитът да докажем нещо е огледало на това, което не приемаме у себе си. Например огледалото отразява:
· нашата увереност, че знаем как трябва да се вършат нещата;
· осъждането ни на постъпките на другите като отражение на отхвърлянето на собствената персона;
· нашите вече остарели убеждения;
· нашия подсъзнателен страх от промени.
Всеки човек притежава способността да размишлява и да се учи; всеки човек се ражда, за да придобие собствен житейски опит, който да му помогне:
· да се научи да обича;
· да разсъждава самостоятелно;
· да създаде свой вътрешен свят;
· да не доказва никому нищо;
· да не отхвърля нищо, а да го приема като гледна точка, мнение на другия човек (без да е необходимо да се съгласява с него).
Приемането е основен метод за взаимодействие с реалността. Когато ние правим компромиси, които са в разрез с убежденията ни, изпитваме психически дискомфорт.
Но ако дадено обстоятелство е налице, за неговото съществуване има определена причина, независимо дали ни харесва или не.
Приемането означава да признаете правото на другия човек да бъде такъв, какъвто е. Когато признаем съществуващата реалност, такава, каквато е, ние получаваме възможност да влезем в контакт с нея и да ѝ въздействаме.
Ако не се научим да приемаме себе си и света, ние не можем да се възползваме от факта, че всеки ден ни се дава нещо важно. Когато се съпротивляваме на определени хора или обстоятелства, напразно губим огромно количество енергия, което би могло да подобри чувствително нашия живот.
Не доказвайте никому нищо, защото загубите на енергия при това са огромни. По този начин задушаваме себе си, задушаваме другите хора, задушаваме ресурсите на ситуацията и реалността, в която живеем.
Губим много психическа енергия в разговори за проблеми, които са извън нашите възможности да ги разрешим; изразходваме сили за това, което не можем да променим: опитваме се да възпитаваме другите, да ги манипулираме, вместо да се занимаваме със своите неща.
Най-добрият начин за доказване на нещо е нашият живот в хармония с вътрешния и външния ни свят; приемането на всичко в и около нас с радост и благодарност.
Източната философия нарича този процес „действие в бездействието”, което всъщност означава да позволите на всичко да се случва, без да се намесвате и без да се доказвате никому.