Обикновено медитативно се нарича това дишане, при което издишването е с по-голяма продължителност от вдишването, тоест, издишваме по-дълго, отколкото вдишваме.
Дълбокото издишване активира парасимпатиковата нервна система. Нека да видим, каква е тази система и защо е необходимо да я активираме.
Човешкият организъм се състои от много системи, в това число ендокринна (отговорна за хормоните), сърдечно-съдова, имунна, храносмилателна и така нататък.
Вегетативната нервна система е част от нервната система, която е тясно свързана с всички клетки и тъкани на тялото и помага за регулиране на тяхната дейност. Чрез нея се осигурява бърз и лесен достъп до всички системи на организма. Именно тя осъществява връзката мозък – тяло. Има водеща роля в поддържането на постоянната вътрешна среда на организма и в приспособителните реакции.
Вегетативната нервна система се състои от два отдела – симпатиков и парасимпатиков.
Симпатиковата нервна система управлява автономните реакции на организма при промяна на условията, регулира отделянето на хормони при стрес, позволява бързо да се активират ресурсите на организма в стресови ситуации за тяхното разрешаване.
Активността на парасимпатиковата нервна система е нормалното състояние на отдих на тялото, мозъка и психиката. Активирането на тази система е необходимо за създаване на усещане за спокойствие и отпускане.
Ако симпатиковият отдел бъде изкуствено „изключен”, ние едва ли бихме оцелели при екстремни ситуации. Ако бъде „изключен” парасимпатиковият отдел, ние няма да можем да дишаме, да възстановяваме ресурсите си и ще загинем.
Така, медитативното дишане, което по естествен начин стимулира дейността на парасимпатиковия отдел, създава и поддържа състояние на спокойствие и вътрешен мир в човешкия организъм.
Опитайте да направите следващите упражнения, за да се научите на продължително медитативно издишване.
Упражнение 1: Представете си, че имате балон в корема си. Поемате въздух, устните ви се издават напред като тръбичка и шумно „пият” въздух. Балонът в корема ви се напълва. Сега издишайте. Балонът спада.
Забележка: Най-добре е да правите упражнението, легнали по гръб. Уверете се, че наистина изпълвате корема с въздух, а не повдигате кръста.
Упражнение 2: Когато издишате, произнасяйте избран от вас гласен звук възможно най-дълго.
Забележка: При изпълнение на това упражнение често се наблюдава следното – човек вдишва, след това издишва за кратко и едва тогава започва да произнася звука (или да го пее). Уверете се, че при вас няма подобно кратко издишване, без произнасяне на звука или пеене.
Упражнение 3: Дихателният цикъл започва с активно издишване – необходимо е да се прибере корема. След издишането, паузата трябва да се задържи максимално дълго, докато не се появи потребност от вдишване. След това е нужно да се направи дълбоко вдишване с помощта на диафрагмата, за да се напълни корема с въздух. След кратка пауза следва издишване, като силно се прибира корема.
Упражнявайте се активно, за да постигнете спокойствие и дълбока вътрешна стабилност!