Нека да поговорим за границите, но не териториалните, а психологичните – границите на личността. Какво означава това понятие; за какво са ни необходими те и как да разберем, къде се намират собствените психологични граници?
Една от основните характеристики на зрялата личност е осъзнаването на собствените граници. Когато осъзнаете, къде сте вие и къде са другите, много по-ефективно и лесно ще изграждате пълноценни взаимоотношения, успешно ще регулирате вашите емоции и ще нараства увереността във вашите възможности.
Ако човек:
· не знае какво иска;
· често се обижда;
· затруднява се да прави избор и да взема решения, постоянно се нуждае от помощ или съвет отстрани;
· обратно, лесно взема решения, когато се отнася за други хора в желанието си да им помогне;
· често се чувства виновен пред други хора;
· в отношенията с близки хора изпитва силно противоречиви емоции (например, ту ги обича, ту ги мрази);
· не знае как да изразява своите желания и чувства;
· не умее да отказва на други хора;
· трудно му е да отстоява правата си;
изглежда, има проблеми с разбирането и защитата на своите лични граници.
Границата е разделителна линия, която отделя едно нещо от друго. В случая с психологичните граници, това е условната линия между вашия вътрешен свят и вътрешния свят на друг човек. Това е границата между така наречените психологични територии на отделните индивиди. Какво включва психологичната територия?
Вашите ценности, желания (и нежелания), предпочитания (професионални, начин на живот, хоби, навици на хранене и т.н.), взетите решения (или нежеланието да се вземат решения), представата за себе си (своите качества, възможности и място в света) и за другите хора, а така също вещите, които смятате за свои – всичко това е „вашата психологична територия”.
В човешката природа е да се защитава собствената територия и да не се допускат всички в нея.
Осъзнаваме своите психологични граници тогава, когато някой се опита да ги наруши. Какво чувствате, когато някой говори за любимата ви работа така: „Занимаваш се с глупости!”? Едва ли се радвате. Вероятно, изпитвате чувство на гняв и негодувание или страх, срам, чувство на вина…
Какво бихте казали в отговор? Ще се оправдавате ли? Или ще си помислите: „Може би наистина трябва да сменя работата си.” Или ще отговорите нещо от типа: „А нима при теб нещата стоят по друг начин!?” Или: „Не ми пука какво мислиш, на мен работата ми харесва!” А може би: „Неприятно ми е, когато говориш така. Аз обичам работата си.” Според вас, кой от посочените варианти на отговор защитава личните граници?
Защитата на личните граници предполага, на първо място, увереност, че смятате да се защитавате. Когато самите ние не се познаваме и не разбираме себе си, нашите граници могат много лесно да бъдат нарушени. Когато добре знаете, че тази работа е съзнателен ваш избор, носи ви удоволствие и удовлетворение (а не съмнения и терзания), как ще реагирате на една оценка, дадена от друг човек? Напълно спокойно.
Обикновено първите опити за защита на границите са доста агресивни и безкомпромисни. Ярък пример – реакцията на един тийнейджър при негативна оценка на неговите предпочитания. (В действителност, е добре, когато тийнейджърът реагира по такъв начин. Много по-тъжно е, когато той/тя не прави никакви опити да защити своите граници.)