Може много дълго да се грижите и да треперите над своите рани и белези. Това осигурява доста предимства. Може да не пораснете. Може да не направите нищо в живота си, „напук на майка си”. Може да доказвате нещо безкрайно – ето, появява се цел в живота ви. И много често ние правим точно това. Постоянно си спомняме, колко несправедливо са се отнесли към нас родителите ни. Как са ни обиждали или унижавали. Това е безкрайна дъвка за ума, който може цял живот да се забавлява.
Докато ние преповтаряме своите обиди и претенции, животът ни минава. Не можем да живеем живота си пълноценно. Не можем да бъдем себе си. Не знаем как да изграждаме нормални взаимоотношения. Не ставаме най-добрите родители.
За да оздравеете, е необходимо да поискате да престанете да се самосъжалявате. Позицията на нараненото малко дете е много изгодна. Можете нищо да не направите в живота си и цялата отговорност за това да стоварите върху родителите. Много по-лесно е да не се прави нищо, та нали всичко вече е ясно? Нашите родители са ни дали по-малко, отколкото ни е било необходимо. Те са ни дали толкова, колкото са имали, повече не са могли. Нашата задача е да приемем това, което са ни дали, а останалото да направим сами за себе си, ние да се погрижим за себе си, защото вече сме възрастни и можем да направим това.
Можете да вземете лист хартия и да напишете всички неща, от които сте се нуждаели, но не сте получили от родителите си; пишете толкова, колкото искате, като внимавате да не пропуснете нещо; ако свърши листа хартия, вземете още един. След това в най-горната част на листа, запишете: «Това мога да направя за себе си сам/сама». Прочетете отново списъка…..
Открийте тези уроци, които са ви подарили родителите. Всъщност, няма нищо случайно. Нашата душа получава точно тези родители, които заслужава. И те ни поднасят точно уроците, които са ни необходими. Даден ни е живот чрез тези двама души, независимо дали ни харесва или не. За нас те са най-добрият вариант за изучаване на уроците, които са ни определени. И това могат да бъдат нашите ресурси в живота, а може би и нашата мисия……
Приемете вашите родители такива, каквито са. Те са хора със свой жизнен опит, характер, със своите слаби и силни страни. Те са хора като всички – не са идеални. Може би, те не са имали много радостно детство. Най-вероятно, нашите родители не са имали това, което ни е било необходимо. И затова, не са ни го дали. Просто те не са го имали. Те самите не са го получили. Те самите не са получили достатъчно любов в детството. Но въпреки това, са ни дали много. Всичко, което са могли. Понякога – просто живот. Но нали и това е ценен дар и безценен урок!
Престанете да очаквате, че те ще се променят. Приемете, че така ще бъде винаги. Дори да е безкрайно болезнено да се признае. Намерете източник, който може да запълни дефицита, нали светът е изобилие. И в него има това, което ви е необходимо. Нещо повече, всичко в света е много и достатъчно за всеки от нас. Необходимо е да изпълните своите потребности.
Какво най-много искате от родителите? Любов? Разбиране? Подкрепа? Търсете там, където има много. Та кой е казал, че всичко това ние сме длъжни и можем да получим само от родителите? Чрез родителите ние получаваме своя живот – и това е повече от ценност.