В разгара на абитуриентските балове сме. И както всяка година, по улиците на градовете ни тръгва пъстрото и весело шествие на порастналите ни деца. Наричаме ги зрелостници, а те смятат, че целият свят е в краката им. Но дали според нас, техните родители, те са готови да навлязат и да се справят самостоятелно в реалния живот? Защото това е последната важна задача на родителите.
Задачата е трудна, особено ако родителите са разведени. Нека да разгледаме случая, при който майката сама е отгледала детето си. Съществува огромно изкушение от нейна страна да желае да го задържи при себе си: „Но какво ще прави в този свят без майка? Кой е той без мен?” или „Какво съм аз без него, кой друг ще ми помогне?”. Или съвсем направо: „Ти не можеш да се справиш без мен!” Последиците от такива родителски решения са описани подробно в литературата: детето остава инфантилно и продължава да живее с майката, зависимо е от нея или си тръгва със скандал, когато майка №1 стане много досадна с мърморенето си, често премествайки се да живее при майка №2, която по съвместителство се оказва съпруга.
Има няколко изпитани метода да задържите порастналото вече дете при себе си:
1. Като се разболеете. Какъв негодник трябва да бъде той, за да изостави болната си майка?
2. Като го тормозите. Можете да го изплашите, като му разкажете, както е описано по-горе, колко ужасен е този свят, а той е слаб и безпомощен. Можете да го продължите да го манипулирате, като използвате своята безпомощност: „Аз без теб не мога да се справя, ще умра, така да знаеш.” и така нататък. Добра работа биха ви свършили осъжданията и обвиненията.
А вие какви методи знаете? По какъв начин сте се отделили от семейството с един родител? Смятате ли, че родителите държат «до последно»?
Разбира се, да се оставят децата да продължат живота си самостоятелно е много трудно, но родителите трябва да разберат едно: решението не е просто, но отказвайки да го вземете, вие можете да обречете детето си на нещастия в бъдеще.