Всеки човек е красив по свой начин, но не всеки в детските си години развива увереност, дадена му от близките хора, че той е отделна личност, индивидуалност. Напротив, още от люлката ни казват: «Погледни Ани, как яде!»; «Виж Петьо, как копае с лопатката в пясъчника!»; «Виж колко възпитано се държи Ники!» и т.н., и т.н. И детето расте, гледа всички наоколо, но не и себе си. То престава да се чувства истинско, неподправено; започва да се затваря в себе си и красотата, дадена му от природата, се скрива в създадените комплекси.
Разхождайки се по улиците, можете да срещнете много прекрасни млади момичета, жени, на краката на които могат да се видят обувки с високи токчета. Носенето на такива обувки, ако се съди по тяхната походка, е просто невъзможно. Ако не смятаме определени ситуации и наложените правила в някои организации, обувки с високи токчета се носят за ……..повишаване на самочувствието! И колкото по-висока искат да бъде тяхната самооценка, толкова по-често жените слагат обувки с високи токчета. Но, самооценката на момичето, едва кретащо с високи обувки, не се повишава никак, а за високо самочувствие тя трябва просто да забрави.
Хората, преминали през телесно-ориентирана терапия знаят, че колкото повече човек опознава собственото си тяло, толкова по-далече в миналото остават обувките с високи токчета.
Затова младите момичета трябва да знаят, че те се прекрасни в младостта си без грим, прически и обувки с високи токчета!
Мили родители, когато детето расте, за него е важно да получава похвала за своите действия от тези хора, които обича. Когато мама и татко адекватно реагират на неговите действия и в определени моменти са щедри на похвали към детето; произнасят често „браво”, като успоредно с това го потупват по рамото, галят го по главата (така се задействат практически почти всички модалности) и произнасят свещените думи: „Аз те обичам, дете, просто затова, че те има на този свят!”, у него се развива адекватна увереност в това, че то може. С течение на времето, ако в даден момент детето се нуждае от похвала за извършена постъпка, но до него няма близките хора, то само се поздравява, потупва се по рамото и си казва „браво”. И това дете, постепенно навлизайки в зряла възраст, вече няма да има нужда нито от нечии оценки, нито от нечии похвали. Този човек ще бъде уверен, че е красив; ще бъде уверен, че си е поставил реална цел, която може да постигне; той просто ЩЕ БЪДЕ УВЕРЕН! И това е важното!