Днес на психолозите е добре известно, че детството е основа, фундамент за развитие на личността. В този период детето поставя началото на целия си жизнен сценарий. Как човек ще завърши земния си път, се оформя в неговото подсъзнание още през първите 6 месеци.
Естествено, психолозите няма как да научат за това от бебетата.Техните заключения са резултат от консултации с хора, чиито решения на съдбоностни проблеми са се криели в този ранен период. При тези хора е съществувал проблем с родителите. При много от тях проблемните отношения са се запазили до днес. Дори след загубата на родителите у тях са останали чувство за вина, обида, негодувание и т.н.
Чрез възпитанието, което дават на детето в ранна възраст, родителите могат невидимо да продължат да присъстват в живота му, като подсъзнателно го направляват или ограничават. Те са първите учители и помощници в живота на детето и полагат основите на неговото бъдеще. Примерът на собствените родители е този, чрез който детето се учи да разбира и осмисля понятия като семейство, близост, взаимоотношения – формира се светоглед, с който малкия човек преминава през живота.
Родителите са тези, които насаждат на децата си твърдения като:
- „труди се”;
- „бъди най-добрия/най-добрата”;
- „бъди силен/силна”;
- „побързай”;
- „радвай ме”.
Тези житейски мъдрости се предават от родителите с добри подбуди; с желанието те да донесат успех в живота на децата им. За съжаление, обаче, родителите не се замислят какво наистина стои зад това:
- „труди се” не предполага постигане на резултати. Обикновено това са хора, които никога и нищо не постигат. Най-често ще ги чуем да казват: „Аз толкова се старах.”;
- „бъди най-добрия/най-добрата” носи само чувство за неудовлетвореност, защото в целия свят винаги ще се намери някой, който прави даденото нещо по-добре и животът се превръща в постоянна надпревара;
- „бъди силен/силна” заставя човек постоянно да напряга сили, като в крайна сметка печели инфаркт;
- „побързай” не е свързано с постигане на резултат и качество на извършеното: „Аз така бързах, а накрая нищо не постигнах.”;
- „радвай ме” е хубава нагласа, но……… за другите. Тя не предполага „радвай се” и в крайна сметка израства отстъпчив, кротък и удобен във всяко отношение нещастен човек.
Когато едно дете приема за даденост едно или няколко от изброените твърдения, те остават като отворени вратички за възникване на проблеми. Целта не е в това, изведнъж да разберете, на какво са ви превърнали родителите с най-благородни намерения – това няма да подобри нито отношенията ви с тях, нито програмирания ви от тях живот. Може би, вие вече имате подсъзнателно идеята, че „нещо не е наред” и по тази причина отношенията с родителите ви страдат.
Целта на тази статия е да ви предостави възможност да замените тези твърдения, нагласи, установени от родителите ви с други, по-полезни за вашия собствен живот.