Счастье не действительность, а только
воспоминание: счастливыми кажутся нам
наши минувшие годы, когда мы могли
жить лучше, чем жилось, и жилось лучше,
чем живется в минуту воспоминаний.
Василий Ключевский
Оказва се, че думата „носталгия” е много интересна. Интересна като произход, значение и употреба.
Водени от интуицията, и при първо слушане, бихме казали, че идва от Древна Гърция. В действителност, думата е псевдо-гръцка или, ако желаете, носталгично гръцка. За пръв път е въведена в употреба през 1688 г. от амбициозния швейцарски лекар д-р Йохан Хофер в неговия труд „Dissertatio medica de Nostalgia oder Heimweh“. Той вярвал, че създадената от него дума „носталгия” носи в себе си необходимия емоционален заряд „да определи тъжното настроение, което изпитват хора, водени от желанието да се върнат на родна земя”.
И така, „носталгията” идва при нас от медицината, а не от поезията или политиката. Сред първите „жертви” на новодиагностицираната болест са различни по произход хора, живяли през XVII век, като свободолюбиви студенти от Република Берн, обучаващи се в Базел; домакини; служещи във Франция и Германия швейцарски войници. Д-р Хофер описва три стадии на клиничното нарушение, което наблюдава при войниците и студентите, намиращи се далеч от родните места:
– пациентът се чувства тъжен и уморен; той е мълчалив, търси уединение; постоянно мисли за родния край, но не говори за това;
– мислите за Родината се превръщат във фикс-идея; пациентът страда от безсъние, загуба на апетит, нарушено храносмилане, повишено кръвно налягане;
– ако пациентът не получи възможност да се завърне в Родината си, може да развие състояние на остра лудост или да загине от изтощение. Подобни нарушения могат бързо да се разпространят с характер на епидемия. Описани са такива примери сред войници от Наполеоновите армии.
През XVIII век, във връзка с философските учения на Ж. Ж. Русо, думата „носталгия” започва да се разбира като тъга, копнеж по забравения обикновен селски живот и обичаи, тясно свързани с природата. Днес интересът към този феномен отново се възражда с осъзнаването на състоянието на неудовлетвореност от живота, което изпитва съвременния човек.