Интуиция или «шесто чувство» има всеки човек. Тя винаги знае правилните отговори на всички въпроси. Интуицията е вътрешен нюх без логично разсъждение. От гледна точка на психологията, интуицията се разглежда като една от възможните водещи функции на личността, определяща отношението на човек към самия него и обкръжаващия свят; като един от способите, които се използват при вземане на жизнено важни решения.
До днес науката не може да обясни какво е интуицията. Тя много прилича на любовта. Всеки знае, че любовта съществува, но никой не може да я обясни. Любовта е състояние, което само може да бъде почувствано. Интуицията, всъщност, е умението да се чувства правилния избор и съществува у всеки. Тази способност е заложена у нас от самото раждане, просто сме забравили как да я използваме. През целия си съзнателен живот ние развиваме петте си сетива (зрение, обоняние, осезание, слух и вкус), фокусирайки се само върху тях. Интуицията не е физическо докосване, не е звук, не е мирис, не е зрителен образ. Тя е нещо нематериално, но в същото време напълно реално.
Голяма част от достиженията на философията, изкуството, научните открития са резултат от действието на интуицията. За да създадеш произведение на изкуството; за да направиш откритие или изобретение; за да създадеш нещо ново, е необходимо не само знание, не само теория. Нужно е да почувстваш и да предадеш същността на идеята. Интуицията е начин, чрез който нашите сърце и душа общуват с нашето съзнание: тя надхвърля границите на логиката и здравия разум.
Нивото на интуицията у всеки човек зависи от развитието на личността; интуицията е индивидуална и динамична. Информативните признаци (логически и чувствени) променят своето значение в зависимост от емоционалното състояние и натрупания опит. Съзнателните и несъзнателните процеси, вземащи участие в интуицията, могат да си взаимодействат, да променят местата си, да се поддържат или да си противодействат.
Преди да се доверим на нашата интуиция, трябва да се научим да я чувстваме. На първо място, за да развием интуицията си, е необходимо да не затъваме задълго в дребни, битови въпроси и проблеми. На второ място, всеки ден трябва да намираме време за развитие на нашето съзнание. На трето място, да игнорираме нежеланите мисли и емоции, а така също, да се научим «да не мислим» във важните моменти. Интуицията започва да работи тогава, когато логическото мислене почива. Важно е във всяко действие да влагаме творчество и всяка възможност да бъде използвана. Да проявяваме усилия и инициатива. На всеки възникнал въпрос сами да търсим решение.
Съществуват множество упражнения и тренинги за развитие на интуицията. Но, за да постигнем резултат, трябва да се занимаваме системно.
Интуицията е важен инструмент при вземане на решения, но не трябва винаги да се следва сляпо. Понякога в нея се вплитат съмнения, страхове, лъжливи представи. Например, много трудно е да различиш импулса на страха от предчувствието за възможна загуба. За да не се заблудиш, е необходимо първо да са успокоиш, да се отпуснеш и да неутрализираш негативния вътрешен фон.
Интуицията може да ни окаже неоценима услуга в сложните житейски ситуации, когато е необходимо да се избира един правилен вариант от няколко възможности. На пръв поглед е трудно да се каже кое е вярно, кое – не. Само тренираното подсъзнание може без всякакви предположения и прогнози да посочи правилния път. Човек не мисли, той знае, че именно този вариант ще се окаже верен.
Когато интуицията започне да работи, възниква странно, но много приятно усещане, че животът отговаря на вашите желания.