Група колеги, всеки един от тях с успешна и блестящо развиваща се кариера, решили да посетят стария си професор.
След обичайните шеги и спомени от студентските години разговорът се насочил естествено към работата – колегите започнали да се оплакват от многобройните трудности и проблеми в живота.
Предлагайки на своите гости кафе, професорът отишъл в кухнята и се върнал с кана кафе и поднос с най-различни чаши – порцеланови, стъклени, пластмасови, кристални – и прости, обикновени, и скъпи, изискани.
Когато всеки от неговите гости си избрал чаша, професорът казал: „Ако обърнете внимание, всички скъпи чаши бяха взети. Никой не избра проста и евтина чаша. Желанието да имате най-доброто за себе си е източникът на вашите проблеми.
Разберете, че чашата не прави кафето по-хубаво. Понякога тя е по-скъпа, а понякога дори скрива това, което пием. Това, което наистина искахте, беше кафе, а не чаша. Но вие съзнателно избрахте най-хубавите чаши.
Погледнете кой каква чаша държи. А сега помислете: животът – това е кафето, а работата, парите, положението в обществото – това са чашите. Те са просто инструменти за запазване на живота. Това, каква чаша ние имаме, не определя и не променя качеството на нашия живот. Понякога, концентрирайки се само върху чашата, забравяме да се насладим на вкуса на кафето.
Насладете се на кафето си!
И най-щастливите хора не разполагат с най-доброто. Но те извличат най-доброто от това, което имат.
Щастие e да искате това, което имате, а не да имате това, което искате.”
