Интуицията като полет на душата

Интуиция или «шесто чувство» има всеки човек. Тя винаги знае правилните отговори на всички въпроси. Интуицията е вътрешен нюх без логично разсъждение. От гледна точка на психологията, интуицията се разглежда като една от възможните водещи функции на личността, определяща отношението на човек към самия него и обкръжаващия свят; като един от способите, които се използват при вземане на жизнено важни решения.

До днес науката не може да обясни какво е интуицията. Тя много прилича на любовта. Всеки знае, че любовта съществува, но никой не може да я обясни. Любовта е състояние, което само може да бъде почувствано. Интуицията, всъщност, е умението да се чувства правилния избор и съществува у всеки. Тази способност е заложена у нас от самото раждане, просто сме забравили как да я използваме. През целия си съзнателен живот ние развиваме петте си сетива (зрение, обоняние, осезание, слух и вкус), фокусирайки се само върху тях. Интуицията не е физическо докосване, не е звук, не е мирис, не е зрителен образ. Тя е нещо нематериално, но в същото време  напълно реално.

Голяма част от достиженията на философията, изкуството, научните открития са резултат от действието на интуицията. За да създадеш произведение на изкуството; за да направиш откритие или изобретение; за да създадеш нещо ново, е необходимо не само знание, не само теория. Нужно е да почувстваш и да предадеш същността на идеята. Интуицията е начин, чрез който нашите сърце и душа общуват с нашето съзнание: тя надхвърля границите на логиката и здравия разум.

Нивото на интуицията у всеки човек зависи от развитието на личността; интуицията е индивидуална и динамична. Информативните признаци (логически и чувствени) променят своето значение в зависимост от емоционалното състояние и натрупания опит. Съзнателните и несъзнателните процеси, вземащи участие в интуицията, могат да си взаимодействат, да променят местата си, да се поддържат или да си противодействат.

Преди да се доверим на нашата интуиция, трябва да се научим да я чувстваме. На първо място, за да развием интуицията си, е необходимо да не затъваме задълго в дребни, битови въпроси и проблеми. На второ място, всеки ден трябва да намираме време за развитие на нашето съзнание. На трето място, да игнорираме нежеланите мисли и емоции, а така също, да се научим «да не мислим» във важните моменти. Интуицията започва да работи тогава, когато логическото мислене почива. Важно е във всяко действие да влагаме творчество и всяка възможност да бъде използвана. Да проявяваме усилия и инициатива. На всеки възникнал въпрос сами да търсим решение.

Съществуват множество упражнения и тренинги за развитие на интуицията. Но, за да постигнем резултат, трябва да се занимаваме системно.

Интуицията е важен инструмент при вземане на решения, но не трябва винаги да се следва сляпо. Понякога в нея се вплитат съмнения, страхове, лъжливи представи. Например, много трудно е да различиш импулса на страха от предчувствието за възможна загуба. За да не се заблудиш, е необходимо първо да са успокоиш, да се отпуснеш и да неутрализираш негативния вътрешен фон.

Интуицията може да ни окаже неоценима услуга в сложните житейски ситуации, когато е необходимо да се избира един правилен вариант от няколко възможности. На пръв поглед е трудно да се каже кое е вярно, кое – не. Само тренираното подсъзнание може без всякакви предположения и прогнози да посочи правилния път. Човек не мисли, той знае, че именно този вариант ще се окаже верен.

Когато интуицията започне да работи, възниква странно, но много приятно усещане, че животът отговаря на вашите желания.

Интуиция или «шесто чувство» има всеки човек. Тя винаги знае правилните отговори на всички въпроси. Интуицията е вътреше...

Прочетете повече »

Как да развием интуицията си

„И тъй, искате ли да разбирате нещата в тяхната действителност, възложете това на интуицията в себе си. Каквото каже тя, вярвайте и. Остане ли да вярвате на своя ум и на своето сърце, те да ви управляват, вие сте на крив път. Слугите не могат да управляват господаря си. Остави ли се на тях, те непременно ще объркат пътя. Искаш ли да научиш нещо, възложи го на интуицията си. Колкото да учиш и философствуваш, в хиляда години едва ли ще научиш толкова, колкото си научил чрез интуицията за един ден. Чрез интуицията ти можеш да научиш, какво представя животът на Слънцето и на Луната, а с ума си едва ще научиш, какви елементи влизат в състава на Слънцето. Ще каже някой, че може да се съобщава със Слънцето. Ако е така, нека каже нещо характерно за живота и съществата на Слънцето. За пример, ако говорите за хората като жители на Земята, ще кажете, че всички дишат, всички мислят и чувствуват, всички се движат.” – Беинса Дуно, 23.07.1930 година, Езерата.

Според Алберт Айнщайн „Единственото наистина ценно нещо е интуицията.” Как да я открием в себе си и как да работим с посланията, които тя ни дава?

Отговор ни предоставя психологът Лиза Орлова. Винаги, когато иска да получи отговор на въпрос или да вземе решение, тя моли за помощ своя „вътрешен мъдрец”, своя вътрешен глас. Процесът, който описва, включва няколко етапа:

1. Формулирайте възможно най-ясно своя въпрос, а след това го запишете. Това е важно – записването подпомага конкретизирането на проблема.

2. Седнете удобно, затворете очи, изправете и отпуснете гърба. Произнесете въпроса за себе си. Повторете го още няколко пъти, като наблюдавате за възникващите у вас усещания. Обърнете внимание на всичко, което ви идва в главата, особено тези мисли, които говорят за съпротивление на процеса. Запишете онези, които ви се струват важни.

3. Използвайте дишането за опора. Концентрирайте се на вдишванията и издишванията си, докато ума ви се успокои.

4. Сега се задълбочете. Концентрирайте се върху сърдечната си област (в средата на гръдния кош). Можете да прибегнете и до визуализация: представете си, че някой ви спуска по стълба в пещера и попадате в пълна тишина.

5. Без да нарушавате тази тишина, помолете мъдреца, който се намира във вас, да се разкрие. Можете да се обърнете към Бога, когото почитате или към своя духовен наставник.

6. Задайте своя въпрос. Почакайте в тишината, без да правите предположения или да се обезсърчавате. Помнете, че отговорът не винаги пристига в словесна форма и може да се прояви като чувства или образ. Ако не получите отговор веднага, не се отчайвайте: интуицията има свое време. Бъдете наблюдателни, защото в близките дни ще получите отговор.

7. Когато чуете посланието на интуицията, го запишете и го дръжте в ума си, докато улегне. Наблюдавайте за усещанията си. Опитайте се да не интерпретирате посланието – достатъчно е просто да го държите в съзнанието си: промяната ще настъпи спонтанно.

Бъдете внимателни: ако в получения отговор се съдържа обвинение, осъждане или заплаха за наказание, този отговор не идва от истинския вътрешен глас. Истинската мъдрост не познава граници, тя е наситена с любов. Интуицията може да ви помоли да поемете отговорност в дадена ситуация, но тя никога няма да изисква да обвинявате себе си или другите.

8. Помислете какво трябва да направите, за да промените ситуацията в съответствие с полученото послание. Оттук започва истинската работа.

Постепенно ще се научите да се настройвате на вълните на вътрешната мъдрост; ще започнете да живеете по-пълноценен живот; ще придобиете повече увереност в себе си. Всичко, което се изисква от вас е ЖЕЛАНИЕ – желание няколко пъти дневно да се обръщате към себе си с въпросите: „Какво иска в този момент моето висше АЗ? Как би постъпил в тази ситуация мъдрецът, живеещ вътре в мен?»

Когато започнете да работите по описаната схема е необходимо първоначално да успокоите ума си чрез дълбоко дишане.

И накрая препоръка към тези от вас, които «не виждат» (нямат визуално възприятие) – обръщайте внимание на чувствата си, на реакциите на вашето тяло. Когато започнете да забелязвате своите усещания, да ги осъзнавате, ще започне да расте и увереността в самите вас.

 

В статията е използвана рисунката на Кавех Адел  „Врата на интуицията“.

„И тъй, искате ли да разбирате нещата в тяхната действителност, възложете това на интуицията в себе си. Каквото каже тя,...

Прочетете повече »

Още една медитативна техника

Изпълнявайте я всяка вечер преди сън и след няколко седмици ще забележите съществена промяна. Ще станете по-спокойни и по-наблюдателни. А колкото сте по-наблюдателни, толкова по-добре и по-ефективно ще действате.

   ОКЕАН 

Тази медитация ще намерите на страницата  ПСИХОЛОГИЧНИ ТЕХНИКИ.

Изпълнявайте я всяка вечер преди сън и след няколко седмици ще забележите съществена промяна. Ще станете по-спокойни и п...

Прочетете повече »

Empty the Cup

 

Тази статия е публикувана в Psychology Today на 4 Ноември, 2011

What’s the „wallpaper“ in your own mind? 

by Rick Hanson, Ph.D.

Are you full to the rim?
The Practice
Empty the cup.
Why?

Once upon a time, a scholar came to visit a saint. After the scholar had been orating and propounding for a while, the saint proposed some tea. She slowly filled the scholar’s cup: gradually the tea rose to the very brim and began spilling over onto the table, yet she kept pouring and pouring. The scholar burst out: „Stop! You can’t add anything to something that’s already full!“ The saint set down the teapot and replied, „Exactly.“

Whether it’s the blankness of a canvas to an artist, the silence between the notes in music, bare dirt for a new garden, the not-knowing openness of a scientist exploring new hypotheses, an unused shelf in a closet or cupboard, or some open time in your schedule, you need space to act effectively, dance with your partners, and have room around your emotional reactions.

Yet most of us, me included, tend to stuff as much as possible into whatever room is available – room in closets, schedules, budgets, relationships, and even the mind itself.

For example, as I’ve lately been focusing on relaxing and rejuvenating after some medical stuff, it’s painfully obvious how much my mind is filled with themes of work: little details of tasks to do, problems to avert, opportunities to capture keep swelling up again into awareness to capture my attention. For a friend of mine, the wallpaper of her own mind, as she puts it, is rumination about her health problems.

Cultures can get overstuffed as well. For instance, when I visited Australia, it seemed that most people there operated at about 85% of capacity in general, unlike my experience of Americans (e.g., me) pushing as close to 100% as possible. So when you bumped into Australians you knew on the street, they had time to hang out and talk with you – and time in their own lives for leisure, reflection, and creativity.

Remember the cup: its value is in the space, the emptiness, it holds.

How?

Be more mindful of the element of space, openness, possibility, reserve capacity, and emptiness in your life. This includes room in a drawer, the volume of air in a kitchen, the vacuum in a lightbulb, openmindedness in a friend, or minimal traffic on a highway. Consciously appreciate the beneficial somethings that are the gifts of various nothings.

What’s the „wallpaper“ in your own mind – the everyday preoccupations that fill it up like bermuda grass taking over a yard? The usual suspects include recurring worries, issues with work, resentments, and regrets. Try to be more mindful of these, and disengage faster when they start taking over. Shift your attention to something that’s positive and interesting, and then try to invest yourself more in this topic.

Sometimes you’re just stuck with a big bucket of tasks yet to do (I’ve been there . . . oops, I still am here!). But at least empty the bucket faster than you fill it with new tasks.

Put some space between finishing one thing and starting another. For example, after sending one email, take a breath before replying to another one; when the dishes are done, pause for a break; in a conversation, let the ending of one topic reverberate for a moment before launching another one; take real time for lunch.

Drop the stuff you can no longer afford to lug around. At sea level, you can run with a brick in your backpack, but if you’re hiking on a mountain, that brick’s got to go. Similarly, most of us have some habits, indulgences, ideas, grudges, or fixations that were kind of OK at one time but now – with changing circumstances (such as juggling more balls, raising a family, aging) – are wearing you down and really need to go. What’s your own brick? What would you gain by emptying it out of your own backpack?

Explore the practice not-adding as a form of subtracting, emptying: not firing back with a tart rejoinder in a quarrel . . . not presuming you know the right answer to something . . . not taking on a new commitment . . . not plopping more stuff on the counter . . . not piling on another self-criticism . . .

Enjoy emptiness in the forms that speak to you: perhaps the quiet at night when everyone’s asleep but you, a blank page in your journal, a friend’s receptive listening, an open counter as you begin to cook (love this one myself), a hole in your schedule, the space between thoughts as your mind calms and becomes still, or a Saturday with no plans at all.

Or a cup waiting patiently for tea.

  Тази статия е публикувана в Psychology Today на 4 Ноември, 2011 What's the "wallpaper" in your own mind?  by Rick...

Прочетете повече »

Бракът – начини за употреба – втора част

4. Неумение на съпрузите да общуват конструктивно и да постигат компромис. Конфликт възниква тогава, когато съпрузите имат различни мнения, интереси и нямат желание, а понякога и не могат да отстъпят, да се откажат от тях. За изход от ситуацията е необходимо поне отчасти да се приеме и изпълни молбата на съпруга. От друга страна, не настоявайки за максимално удовлетворяване на собствените претенции, трябва да сме доволни от постигнатата частична отстъпка. Като най-добре е да се обсъждат допуснатите грешки, направените неправилни преценки, а не личните недостатъци на партньора.

5. Публично изясняване на отношенията. В съпружески конфликт не трябва да се въвличат децата, родителите, приятелите, съседите. Трето лице, волно или неволно, задължително ще заеме страна в спора, но едва ли дадената оценка на ситуацията ще бъде справедлива. Можем да допълним, че по този начин се понижава  авторитета на партньора, дори и в дадената ситуация той да не е прав според вашите разбирания. Помислете два пъти, преди да се поставите в подобни положения. Дори след публичния скандал вие да се помирите, задълго ще остане неприятна, „горчива утайка” – ще ви бъде неловко да погледнете в очи познатия.

6. Критика по адрес на роднини. Понякога роднини на вашия партньор могат да ви доведат до бяс (да ви дразнят; да ви подлудяват; да ви депресират – вярното да се подчертае) – най-добре е всичко това да запазите за себе си, а не да го изразявате публично. В противен случай – рискувате да си създадете врагове. В подобни случаи е необходимо да анализирате конкретната ситуация и да осъзнаете, че  именно качествата, които ви дразнят у другите, вие притежавате, но не виждате в себе си.

7. Неудовлетворени сексуални потребности, които могат да доведат до изневяра на единия от съпрузите. Въпросите, отнасящи се до секса, всяка двойка решава индивидуално, като отчита потребностите, желанията и чувствата на всеки един. Главното е желанието да доставиш удоволствие на своя партньор.

4. Неумение на съпрузите да общуват конструктивно и да постигат компромис. Конфликт възниква тогава, когато съпрузите им...

Прочетете повече »
Open Chat
1
Close chat
Здравейте! Благодарим Ви за посещението. Моля, натиснете бутона начало за да продължите :)

Начало