Архив за: ноември 2013

Dancing Away Dementia

 

New research shows that dancing reduces incidence of dementia and Alzheimer’s.

„New research published in the New England Journal of Medicine shows that dancing dramatically reduces the occurrence of dementia and Alzheimer`s disease. But not just any dancing will do. Freestyle dancing requires constant split-second, rapid-fire decision making, which is the key to maintaining intelligence because it forces your brain to regularly rewire its neural pathways, giving you greater cognitive reserve and increased complexity of neuronal synapses. Frequent freestyle dancing was shown by the study to reduce the risk of dementia by 76% – twice as much as reading – and playing sports or practicing choreographed dance sequences which had no benefit at all.“

Working with aging and its problems and possibilities will be a growing field in the future. Being able to work with these issues by bringing in a wide variety of methodologies is important for healthcare providers.

  New research shows that dancing reduces incidence of dementia and Alzheimer's. Published by Ilene A. Serlin, Ph.D. in...

Прочетете повече »

Проблеми с гърба – психологически корени – втора част

В поясния отдел на гръбначния стълб се намират най-масивните прешлени. Поясният отдел «носи» най-голямата тежест. И когато ние поемаме твърде много ангажименти, първо в тази ситуация реагира поясният отдел и паравертебралната му мускулатура. Болките в тази област могат да бъдат сигнал за липсата на подкрепа от страна на близки, колеги, началници. Може да бъде и неувереност – но ако болките в гръдния отдел най-често са свързани с емоционални проблеми, то болките в кръста, така наречената «lowbackpain”, обикновено са свързани със социални страхове: да не останете без финансови средства, да не ви скъсат на изпита, да не успеете да се справите с написването на дипломната работа….  

Болките могат да се засилят в случай на отказ в отговор на ваша молба за помощ – например поискали сте заем от роднини, а те са отказали или сте помолили съпруга си да ви помогне с домакинската работа, а той ви заявява, че това е «женска работа».

Поясните прешлени се намират в областта на таза, те символизират свободата – свободата на решения, действия, сексуална разкрепостеност. Неприятните усещания като тежест, напрежение, болка в поясния отдел на на гръбначния стълб могат да бъдат индикатор за проблеми в интимността, например сексуална неудовлетвореност или несъвместимост с партньора, обида от неговото поведение. Чувството на скованост от това, че събитията (в семейството, в работата, в личния живот) се развиват не така, както ви се иска, също може да бъде причина за изпитване на дискомфорт в поясната област. Човек сякаш губи свободата си, плановете му се провалят един след друг и той не може да направи нищо. Болки в тази област често изпитват хора, които смятат, че са безпомощни да решават своите проблеми (без значение дали това се е случило в действителност или не). Страхът от смъртта е още една причина за болки в кръста. Смъртта е естественият завършек на физическия живот, но в нашата култура това е тема табу и по тази причина страхът от смъртта само се увеличава. Хора, които са измъчвани от  страх от смъртта или от страх да не загубят нещо – близък човек, длъжност, финансово благополучие – могат да страдат от болки и възпаления на нерви в сакралния отдел на гръбначния стълб.

Сакрумът е последният отдел на гръбначния стълб, състоящ се от пет сраснали прешлени. Болките в тази област се появяват най-често в седящо положение, когато се отпуснем на стола или при изправяне от него. Психологическите корени на проблемите в сакралната област са подобни на тези при болки в кръста: мисли за заплаха на здравето или живота, неудовлетвореност на основните базови потребности, сексуална неудовлетвореност, недоволство от собственото тяло, чувства на обида към съдбата или близките. Към тях могат да бъдат прибавени чувства на срам от собствената пасивност: болките в сакрума се появяват именно при продължително седене. Да позволят на себе си да бъдат слаби, да приемат и да искат помощ са неща, които тези хора не умеят.  

В заключение си струва да се добави, че психологическите и физическите проблеми с гръбначния стълб могат да бъдат съчетани. Не са редки случаите, при които, когато човек не получава помощ от близките си хора, «случайно» травмира поясната или сакралната област, а при тези, които поемат твърде много задачи вместо други хора, се развива остеохондроза на шийните прешлени.      


В поясния отдел на гръбначния стълб се намират най-масивните прешлени. Поясният отдел «носи» най-голямата тежест. И кога...

Прочетете повече »

Проблеми с гърба – психологически корени

Схванат и хрущящ врат, болки в гърба или постоянно напрежение между лопатките са чести спътници при хора, работещи в офис, домакини, дори при студенти, прекарващи дълги часове над учебниците по време на изпитни сесии. Но ако следите за вашата изправена стойка, занимавате се с гимнастика/фитнес и сте се отказали да носите тежки чанти, а гърбът продължава да ви боли, добре е да се обърнете към психолог или да погледнете навътре в себе си. Местоположението на болката ще ви помогне да разберете какви проблеми ви пречат да вървите през живота с гордо изправена глава.    

Нашето тяло, както и нашият мозък, реагират при тревога, обида, страх и други негативни емоции. Първата реакция, която ни е заложена еволюционно при всяка стресова ситуация е реакцията от страна на симпатиковата нервна система – «бий се или бягай». И мускулите се напрягат, сякаш се подготвят за борба или бягство: можем несъзнателно да стиснем челюсти, да свием ръцете в юмруци, да напрегнем отделни части от тялото. Обаче първи при стрес реагират мускулите около гръбначния стълб, така наречените «паравертебрални» мускули. Появява се напрегнатост, по-късно болка и хрущене. Локализацията на неприятните усещания ще ви помогне да разберете проблемите в коя област от вашия живот са станали източник на проблемите с гърба.        

Шията свързва главата с тялото и едновременно с това света на нашите чувства, мисли и идеи с реалния свят. Проблемите в шийния отдел на гръбначния стълб могат да бъдат резултат от липсата на гъвкавост, в това число и гъвкавост като качество на характера. Може би статуквото на нещата, установеният ред вече ви е омръзнал. Мечтаете за промяна, но продължавате да вървите в стария коловоз и не можете да излезете оттам. Мускулни крампи и скованост на врата могат да възникнат при страхове: страх да видите нещо, за което предпочитате да не знаете; страх да погледнете света около вас или да се обърнете за съвет към вашето минало. При опасност раменете се повдигат, за да предпазят главата – това е универсален рефлекс при всички бозайници. Източници на проблеми в този случай могат да бъдат проблеми на работното място или безпокойство за бъдещето.

Последните шийни прешлени са най-големите в дадения отдел. Те дават опора на главата. Вие можете да изпитвате дискомфорт в тази област, ако се чувствате претоварени от много задължения, ако някой се ползва от вашите услуги, без да дава нещо в замяна. Поговорката „седна ми на врата” нашето тяло разбира буквално: появяват се допълнителни шийни ребра и деформации в областта на шести и седми шиен прешлен.  

Гръдният отдел, особено неговата горна част, е отговорен за емоциите – нали в гръдния кош се намира сърцето. Ако гърбът ви боли в областта точно под врата и над кръста, се запитайте: някой обидил ли ви е; претърпели ли сте скоро загуба на любим човек, работа, домашен любимец?

Някои хора, които страдат от болки в гръдния отдел на гръбначния стълб лошо контактуват със своите чувства. Те предпочитат да действат, а не да слушат гласа на сърцето и не могат да изразяват емоциите си. Само действията и материалните постижения им позволяват да се чувстват достойни за любов и уважение, да бъдат значими за другите.

Мускулни крампи в областта на раменния пояс и в гръдния отдел на гръбначния стълб, изгърбена стойка се наблюдават при хора, които не са уверени в собствената си привлекателност. Това са хора, които се опитват да се скрият, да станат невидими, да заемат възможно по-малко пространство. Чувствата на срам от себе си, свян, стеснителност,произхождащи от ниска самооценка, могат не само да измъчват ума ви, но и да бъдат причина за болките в областта на гръдния отдел.   

 

Следва продължение….


Схванат и хрущящ врат, болки в гърба или постоянно напрежение между лопатките са чести спътници при хора, работещи в офи...

Прочетете повече »

Control your Urges

Published by Valerie A. Curtis, Ph.D. in Don’t Look, Don’t Touch!

It’s tough being a human! We know it’s not good to lounge in the armchair when we should be out for that bracing walk. We know that second croissant for breakfast is more than we need, but it smells so good. We know that we should wash our hands after the toilet and before every meal, but somehow we’re just too busy to remember. Mothers everywhere know that breast is best for their babies, yet bottle feeding is growing globally, rather than falling. Most people know full well the dangers of disease from unprotected sex, but does that mean they always wear condoms?

Though we mostly know what’s good for us we just can’t seem to do it. What’s going on here? Sometimes it seems as though there are voices squabbling in our heads, telling us contradictory things. It can get quite noisy in there; and the rational arguments often get outshouted by the siren voices of temptation.

And indeed, the feeling that there are multiple voices telling us contradictory things is not too far from the truth. Our evolutionary heritage has given us fourteen motives, and they are pulling us in different directions.

So, for example, lust may tempt us to us to go out with the cute guy, but nurture says to stay home to look after the kids. The hoard motive tells us to save everything we can for a rainy day, but create tells us that our environments will become impossibly inefficient if we fill them with junk. Disgust tells us to avoid sick and odd- looking people but justice tells us that this can be hurtful and unfair. The play motive may tell us to try bungee jumping but comfort tells us it might be better to stay warm at home on that sofa. Each one of these motives evolved to do a particular job, which was to make our ancestors do the things that made more ancestors. The ancestors with a strong love motive for example, tended to pair-bond more successfully and hence were able to bring up more children on average than those who didn’t. And those more offspring were equipped with a love motive. Similarly those with a strong disgust motive were better at avoiding infectious disease, and hence they had more offspring – inheriting a healthy disgust motive. Those who craved status got more resources and hence had more offspring, again with healthy status drives. Motives evolved to make our ancestors do what was good for their genes.

One would think then, with all this clever motivational machinery designed by natural selection to keep us reproducing successfully that we would be optimally healthy. One might expect our brains to be tuned to make us behave adaptively, and so we would not need to struggle with our urges. And for the most part this is true. Comfort motivates us to seek shelter and warm clothes when the temperature falls, hence we don’t die of cold. Fear keeps us from falling off cliffs and running into the arms of wild animals, hence we minimise accidents. Disgust helps us to avoid food that has gone off and people with running sores, hence we avoid much disease. But the world that designed us and our motives is not the world of today. So if designing technology to satisfy our motives got us into this mess, can it help to get us out? Yes they can. The solution is not the one prescribed by governments and policy makers – more education about health. The endless preaching by governments and do-gooders telling us to do what’s good for us only adds to the cacophony in our heads. The answer is instead to work with human nature and not against it. We need new food technologies that we can gorge on without making us fat (thank you aspartame for helping me lose weight!). We need more opportunities to enjoy physical play, in warmth and comfort, preferably, so we exercise more, and get more rewards. For example why don’t running machines help one earn airmiles or amass charity donations? We need to make breastfeeding much more visible so the affiliation drive makes mums want to fit in, not stand out with that bottle. And we need to make handwashing with soap and condom wearing such an addictive experiences that we never forget to use them again. How? Well perhaps that would be a bit difficult, but technology can help move us in that direction, offering us a better answer than the self-control for the sake of health advocated by the health preachers.

Motives got us into this mess, now we need to enlist our evolved motives to help to get us out of it again.

Published by Valerie A. Curtis, Ph.D. in Don't Look, Don't Touch! It’s tough being a human! We know it’s not good to lou...

Прочетете повече »

Психология на цветовете – 3

 

Жълто

Жълтото е най-светлият и най-бляскав цвят от дъгата. С какво друго да го сравним, освен със сияйното слънце? Всяко дете, което иска да нарисува слънце, автоматично ще посегне към жълтия цвят. Слънчевата светлина свързваме с топлина. акар че, всъщност светлината е бяла и се асоциира със студенина.)

В своята «Теория за цветовете» Люшер пише: «Изхождайки от опита, жълтото създава впечатление за топлина и уют. То радва окото, става ни леко на сърцето, душата ни се разведрява и сякаш наистина ни обгръща топлина.»

В повечето религии по света слънцето има централно място и се почита като даряващо живот божество. Известни богове на слънцето са Ра (Египет), Шамаш и Нергал (Вавилон), Хелиос (Гърция), Сол (Рим), Аматерасу (Япония) и боговете на маите и инките. Слънцето, топлината и златото са неразделно свързани в човешката история. Луна, вода, хлад и сребро оформят техния контрапункт.

Жълтото е цветът, който най-силно отразява светлината, не се задържа на повърхността, а се плъзга по нея и се разлива искрящо във всички посоки.

Люшер твърди: «Жълтото олицетворява основната психологическа нужда от разгръщане на личността. Предпочита се от хора, които имат нужда от тръпката на очакването и вълнението на надеждата, за да не потънат в депресивната инерция на разочарованието.»

Жълтото е младо, носи усещане за заразителна жизненост и екстровертност. Асоциациите, свързани с чисто жълтото, са: слънце, ден, топлина, светъл, ясен, подвижен, свободен, много лек, фанфарен звън, силен, забавен, ярък, любопитство, предпазливост, нервност.

Златисто жълтото свързваме с: искрящ, слънчев, стимулиращ, сгряващ, лек, светъл, ведър, добро настроение, житни класове, шир, откритост, младежки, общителен.

Синьо

Във всички култури синьото е цвят на духа, на небето и на боговете. Иисус Христос, както и Дева Мария, носят небесния цвят като символ на истина и вечност. Индиговото синьо символизирало Светата Троица и в това си значение се използвало широко в романската живопис. Пурпурното синьо въплъщавало необятния Космос, великото Тайнство и Спасението на човечеството от Иисус Христос. Човешкото безсмъртие също често се олицетворява от синьото.

Синьото е цветът на необикновеното, приказното, загадъчното, на съня, на медитацията. Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг често споменават синия цвят при тълкуване на сънищата.

На езика на цветята синьото означава вярност, например незабравка.

Физиологичният ефект на синьото е спокойствие. Психологичното въздействие най-точно се предава със задоволство. Според Люшер «тъмносиньото символизира безметежното спокойствие… Който се намира в това уравновесено, ненапрегнато, хармонично състояние, не се чувства изолиран, а цаст от цялото, свързан и защитен. Затова синьото олицетворява връзката с околния свят: обединеността. В състояние на единство с цялото, човек е много по-чувствителен към различията.»

Ето няколко асоциации, породени от синия цвят: пасивен, спокоен, далечен, сдържан, студен, мокър, гладък, чист, без мирис, небе, море, копнеж, далечина, мечта, меланхолия, размисъл.

Като символ синьото съответства на спокойната вода, на флегматичния темперамент, на женското начало, на хоризонталното положение, на заобления почерк. Ако синьото трябва да се сравни с вкус, то той е сладък (опаковките, в които се продава захар, са сини). Чувственото усещане, асоциирано със синьо, е нежност, а органът – кожа.

Зелено

«Зеленото е живот» гласи надпис върху кашони със зеленчуци, растения и цветя. Авторът на това рекламно мото едва ли е подозирал, колко голяма и дълбока истина се крие зад него. Защото всички ние – животът ни, здравето ни, тонусът ни зависят пряко от зеленината на растенията. Независимо дали става дума за въздуха, който дишаме, идващ от «зелените дробове» на природата, храната на растителна основа или отразяващата се благотворно на нервите природа наоколо – без зеленото животът на човека на Земята е немислим.

За много народи зеленото е символ на надеждата за живот и оцеляване. Зеленият цвят е тясно свързан с растежа на свежата растителност и с очакването за предстояща богата жътва. Много обреди и култови символи отразяват това схващане.

В християнската религия зеленото се смятало за цвят на пролетта, на надеждата за възкресение и безсмъртие. То се приемало и за цвят на рая.

За теоретиците в областта на цветовете, зеленото е комбинация от основните цветове синьо и жълто. За психолозите зеленото представлява цвета на Аз-а: волята за оцеляване, инстинкта за самосъхранение.

Според Кандински «Абсолютното зелено е най-чистият цвят на света: не извършва никакво движение и не притежава нито нотка на радост, нито на мъка, нито на страст, не изисква нищо, не предизвиква нищо. То е неподвижен, самодостатъчен, ограничен от всички страни елемент…». Аз-ът не може да се опише по-добре: относително стабилна форма, която обича рутината и не понася промените, с други думи – Аз-ът е нещо трудно разбираемо, изключително бавно и мудно, и същевременно заредено с толкова напрежение, че при нужда може да си проправи път с неподозирана сила.

Ако е на равни разстояния от полюсите синьо и жълто, неутралното зелено е спокоен и умиротворяващ цвят. То е цветът на потенциалните възможности в посока пасивно синьо или активно жълто, и понеже не може да вземе решение, остава статично, без динамика. Точно с този тон се асоциират почивка, гора, поляна, тучна морава и отдих.

«Когато говоря за зеленото като символен цвят, имам предвид изключително и само боровозеленото, което изглежда по-тъмно и синкаво. Настъпателното, провокиращо движение жълто и успокояващото, отстъпващо синьо се неутрализират в зеленото и се консервират в него. Затова зеленото е статично.» (Люшер)     

Според автора на «Цветови личностен тест», внушенията на боровозеленото са «твърд», «здрав» и «упорит», и отговорят на чувството за вътрешна стабилност, постоянство, последователност, себеутвърждаване и самоувереност.       


  Жълто Жълтото е най-светлият и най-бляскав цвят от дъгата. С какво друго да го сравним, освен със сияйното слънце? Вся...

Прочетете повече »
Open Chat
1
Close chat
Здравейте! Благодарим Ви за посещението. Моля, натиснете бутона начало за да продължите :)

Начало