Архив за: юли 2013

Where Is the Love? Try Getting More Sleep

 

Want to keep your relationship harmonious? Make sure you and your partner both get enough sleep—every night.

Sleeplessness interferes with our ability to manage conflict in relationships and makes us more likely to fight with our partners, according to new research. Even just one night of poor sleepcan make couples more prone to conflict.

Researchers at the University of California, Berkeley investigated associations between poor sleep and conflict in romantic relationships. They examined the role of sleep in relation to several aspects of relationship discord, including the nature, degree and resolution of conflicts. Researchers conducted 2 different experiments using a pool of more than 100 couples who on average had been together for roughly 2 years. Both experiments revealed that poor sleep had an immediate and negative effect on degrees of conflict in relationships, on couples’ conflict resolution skills, and on partners’ feelings toward one another in relation to their conflicts.

The first experiment was what researchers described as a “daily experience study.” For 2 weeks, 78 couples provided daily reports detailing their nighttime sleep experiences and any relationship conflicts that occurred during the day. Couples reported more conflicts in their relationships on days that followed poor nights of sleep. Just a single night of poor sleep was associated with increased relationship conflict, even for those people who were generally good sleepers.

In the researchers’ second experiment, couples participated in videotaped discussions about sources of conflict in their relationships. Partners then rated their own behavior and their partners’ behavior, and assessed how well they’d resolved their conflicts. Individuals also provided details on their sleep from the night before. Researchers found:

  • Increased negativity. Poor sleep was associated with more negative feelings between partners. Even when just one partner reported sleeping poorly, both partners were more likely to report and display greater negative feelings.
  • Less empathy. Couples exhibited less empathy where one or both partners slept poorly.. Researchers found couples that slept less were less skilled at reading each other’s emotions.
  • Difficult conflict resolution. Sleep made a difference in couples’ ability to resolve conflict.  Conflicts were resolved most often when both partners had received a good night’s sleep the previous evening.

This research is particularly interesting because of the steps taken to focus specifically on the relationship between sleep and relationship conflicts. Researchers took into account other factors that might contribute to conflict—including stress, depression, anxiety, low relationship satisfaction—in order to more thoroughly evaluate the impact of poor sleep. The results also build on previous findings from the same research team, who previously examined the effects of poor sleep habits on feelings of gratitudeand appreciation between romantic partners.  A study of 60 couples ranging in age from 18 to 56 found that poor sleep was associated with greater feelings of selfishness, and diminished capacity for gratitude and appreciation for partners. As in the latest research, poor sleep on the part of only one partner had a detrimental effect on the emotional outlook of both people in a relationship.

A growing body of research indicates that sleep is an important factor in the health and happiness of relationships. In recent years, a number of studies have shown that poor and insufficient sleep can have a negative effect on relationship. The good news is that studies have also shown that addressing sleep issues can help improve relationships:

  • Researchers at the University of Pittsburgh School of Medicine studied the links between daily relationship function and nightly sleep quality in couples. Results showed that sleep quality and relationship quality are each capable of influencing the other. Researchers found at times that better sleep at night predicted less negativity between partners the following day. They also found that more positive daily interaction between partners predicted better sleep quality at night. Interestingly, the analysis revealed differences between men and women, suggesting that the sleep-relationship dynamic may be influenced by gender.
  • Couples whose sleep-wake routines are similar may have an easier time interacting, managing conflict, and solving problems. Researchers from the University of Nebraska-Lincoln and Brigham Young University studied the connection between sleep-wake habits and relationship function of 150 married couples. They found couples with different sleep-wake routines—an early riser married to a night owl, for example—experienced more conflict, spent less time in shared activities and conversation, and had sex less often than couples whose sleep-wake habits were aligned.
  • Working on sleep issues and treating sleep disorders can reduce conflict between partners. Among married male patients with obstructive sleep apnea, those who used CPAP therapy for 3 months reported decreases in levels of marital conflict, in addition to reductions in daytime sleepiness, depression, and impairment to daily functioning.

As all couples know, sustaining healthy, long-term relationships takes work. Couples who take care to sleep well can help protect the loving, supportive emotional connections that can make these relationships so rewarding. The quality of our sleep and the quality of our most important relationships are deeply linked—make it for better, not for worse.

Sweet Dreams,

Michael J. Breus, PhD


  Want to keep your relationship harmonious? Make sure you and your partner both get enough sleep—every night. Slee...

Прочетете повече »

Медитацията е полезна за вашия мозък

 

Хората с опит в медитацията са в състояние да изключат области от мозъка, свързани както с мечтите, така и отговорни за психични разстройства като аутизъм и шизофрения. Това са резултатите от проучване на изследователи от университета в Йейл, получени чрез образна диагностика на мозъка.

„Медитацията помага на човек да се съсредоточи върху момента, което дава повишено усещане за щастие”, счита професорът по психиатрия и ръководител на изследването Judson A. Brewer.

„Медитацията доказано помага при различни здравословни проблеми, като спиране на тютюнопушенето, борба с рака и дори, предотвратяване на псориазис”, казва Brewer.

Екипът от учени провел функционално магнитно-резонансно сканиране както на опитни в медитацията хора, така и на доброволци, без опит в медитацията. Двете групи практикували три различни медитативни техники.

Установено било, че при опитните медитиращи намалява активността в областите, наречени „мрежа на пасивен режим на работа на мозъка”, която е отговорна за намаление на вниманието и нарушения като тревожност, дефицит на внимание, хиперактивност и дори, натрупване на бета-амилоидни плаки при болестта на Алцхаймер. Намаляването на активността на тази мрежа, обхващаща медиалната префронтална и задната цингуларна кора, се наблюдава при опитни медитиращи, независимо от вида на медитацията, която практикуват.

Изследването показва, че когато „мрежата на пасивен режим на работа на мозъка” е активирана, мозъчните области, свързани със самоконтрол, се активират при опитните медитиращи, но не и при хората, които не се занимават с медитация. Това може да означава, че медитиращите постоянно наблюдават себе си и потискат изявата на „Аз”-мисли или „блуждаещи” мисли. В патологичната си форма, тези състояния се асоциират със заболявания като аутизъм и шизофрения.    

„Способността за медитация е помагала на хората да останат в настоящия момент като част от философските и съзерцателните практики в продължение на хиляди години”, казва Brewer. „От друга страна, отличителен белег на много форми на психични заболявания е потъването в собствените мисли – състояние, на което изглежда медитацията влияе. Това ни позволява да научим повече за невронните механизми, което ще ни бъде от полза в клиничната работа”.  

  Хората с опит в медитацията са в състояние да изключат области от мозъка, свързани както с мечтите, така и отговорни з...

Прочетете повече »

Личните граници – здравите крепостни стени на нашата личност – 2

Умението за изграждане на граници се поставя в детството и се развива с възрастта. Разбира се, само в случай, че родителите уважават „самостоятелността“ на детето. Ако на детето от ранна възраст се предоставя право на избор (според възрастта и неговите възможности), уважават се неговите решения, интереси и предпочитания, то най-често при формирането на граници не възникват трудности.  

Обратно, ако родителите винаги „знаят, какво е най-добре за детето“, силно го контролират или го обгрижват прекалено, от детето ще порасне възрастен, който не познава себе си и не умее да защитава своите граници.  

Индикатор за способността да се защитават личните граници е умението да се казва „не“. Американски психолози предлагат пет начина да се каже „да“ и „не“, като ги разделят на правилно/неправилно „да“ и „не“:  

1.    Ти ме молиш за нещо, на мен то ми харесва и аз казвам „да“.

2.    Ти ме молиш за нещо, на мен то не ми харесва, аз казвам „да“, но съм възмутен/обиден от това.

3.    Ти ме молиш за нещо, на мен то не ми харесва и аз казвам „не“, като приемам за нормално случилото се.

4.    Ти ме молиш за нещо, на мен то не ми харесва и аз казвам „не“, като се чувствам виновен/виновна за това.

5.    Ти ме молиш за нещо, на мен то не ми харесва, но понеже изпитвам чувства на любов и грижовност към теб, аз казвам „да“ и не се възмущавам/обиждам от това.

Хората, които не умеят да определят своите психологични граници, обикновено реагират по втория или четвъртия начини.

Петият начин съдържа известна провокация. Ако действително е вярно („аз не харесвам това, но се съгласявам, заради любовта си към теб, без да се обиждам“), то колко дълго може да съществува подобна ситуация? Този отговор може да се счита за правилен като временна реакция, при реципрочност от страна на партньора, но не и като едностранна стратегия. Защото да правите нещо, което не ви харесва дълго време и да не изпитвате при това негативни емоции е невъзможно. Следователно, следващата ви стъпка ще бъде начин 2 и след това – (като норма) начин 3.

Разбирането на собствения вътрешен свят и формирането на граници със света на другите хора е път към личностна зрялост. Да направи този път по-кратък и лек е цел на психолозите.

 

Умението за изграждане на граници се поставя в детството и се развива с възрастта. Разбира се, само в случай, че родител...

Прочетете повече »

Личните граници – здравите крепостни стени на нашата личност

Нека да поговорим за границите, но не териториалните, а психологичните – границите на личността. Какво означава това понятие; за какво са ни необходими те и как да разберем, къде се намират собствените психологични граници?

Една от основните характеристики на зрялата личност е осъзнаването на собствените граници. Когато осъзнаете, къде сте вие и къде са другите,  много по-ефективно и лесно ще изграждате пълноценни взаимоотношения, успешно ще регулирате вашите емоции и ще нараства увереността във вашите възможности.

Ако човек:

·        не знае какво иска;

·        често се обижда;

·        затруднява се да прави избор и да взема решения, постоянно се нуждае от помощ или съвет отстрани;

·        обратно, лесно взема решения, когато се отнася за други хора в желанието си да им помогне;

·        често се чувства виновен пред други хора;

·        в отношенията с близки хора изпитва силно противоречиви емоции (например, ту ги обича, ту ги мрази);

·        не знае как да изразява своите желания и чувства;

·        не умее да отказва на други хора;

·        трудно му е да отстоява правата си;

изглежда, има проблеми с разбирането и защитата на своите лични граници.

Границата е разделителна линия, която отделя едно нещо от друго. В случая с психологичните граници, това е условната линия между вашия вътрешен свят и вътрешния свят на друг човек. Това е границата между така наречените психологични територии на отделните индивиди. Какво включва психологичната територия?

Вашите ценности, желания (и нежелания), предпочитания (професионални, начин на живот, хоби, навици на хранене и т.н.), взетите решения (или нежеланието да се вземат решения), представата за себе си (своите качества, възможности и място в света) и за другите хора, а така също вещите, които смятате за свои – всичко това е „вашата психологична територия”.

В  човешката природа е да се защитава собствената територия и да не се допускат всички в нея. 

Осъзнаваме своите психологични граници тогава, когато някой се опита да ги наруши. Какво чувствате, когато някой говори за любимата ви работа така: „Занимаваш се с глупости!”? Едва ли се радвате. Вероятно, изпитвате чувство на гняв и негодувание или страх, срам, чувство на вина…

Какво бихте казали в отговор? Ще се оправдавате ли? Или ще си помислите: „Може би наистина трябва да сменя работата си.” Или ще отговорите нещо от типа: „А нима при теб нещата стоят по друг начин!?” Или: „Не ми пука какво мислиш, на мен работата ми харесва!” А може би: „Неприятно ми е, когато говориш така. Аз обичам работата си.” Според вас, кой от посочените варианти на отговор защитава личните граници?

Защитата на личните граници предполага, на първо място, увереност, че смятате да се защитавате. Когато самите ние не се познаваме и не разбираме себе си, нашите граници могат много лесно да бъдат нарушени. Когато добре знаете, че тази работа е съзнателен ваш избор, носи ви удоволствие и удовлетворение (а не съмнения и терзания), как ще реагирате на една оценка, дадена от друг човек? Напълно спокойно.

Обикновено първите опити за защита на границите са доста агресивни и безкомпромисни. Ярък пример – реакцията на един тийнейджър при негативна оценка на неговите предпочитания. (В действителност, е добре, когато тийнейджърът реагира по такъв начин. Много по-тъжно е, когато той/тя не прави никакви опити да защити своите граници.)

Нека да поговорим за границите, но не териториалните, а психологичните – границите на личността. Какво означава това пон...

Прочетете повече »

Five Facts About Brain Health

Your brain can get better with age if you adopt healthy habits.

by Sandra Bond Chapman, Ph.D.

Thanks to medical advances, more of us will live to be 100 and beyond, but our peak brain performance comes, at best, at about half that age. These startling statistics beg the question: Are we destined to lose our ability to think for ourselves with years left to live? Five facts below should motivate you to adopt healthy brain habits to make your brain smarter—longer.

 1.    ELEVATE BRAIN HEALTH FITNESS WITH AGE

Conventional wisdom holds that intelligence is innate and that cognitive function undergoes unavoidable declines beginning in the mid-forties. New scientific evidence reveals that aging does not have to bring on deteriorating ability to think for yourself, and in fact, that you can get smarter with age. The key: You must remain mentally, physically and socially engaged. The majority of healthy individuals manifest potential for maintaining intellect, capacity for new learning, and consistency in decision-making throughout adulthood. Age alone does not have to hinder and impair your cognitive abilities needed to support independent living. If you are cognitively healthy, the worst decision you can make is to relegate your thinking to someone else. Once you disengage from complex thinking challenges, your underutilized mind declines.

 2.    ENGAGE YOUR BRAIN SMARTLY

Staying mentally active is one of the most protective factors against age-related cognitive decline. Recent research shows that cognitive abilities can be improved, strengthened, and rebuilt by adopting and maintaining challenging mental habits.

Boost your brain performance by:

  • Synthesizing big ideas from information no matter the source—lectures, readings, emails, conversations, movies, etc.
  • Absorbing new information needed to update and make financial decisions
  • Reasoning through different choices based on incoming data and individual beliefs
  • Consciously blocking out extraneous information to focus on the task at hand
  • Engaging in novel and challenging mental tasks at every stage of life
  • Approaching ambiguous situations with openness to changing ideas or directions
  • Being an agent of change, not a criticizer

 3.    SELECT YOUR MENTAL ACTIVITIES STRATEGICALLY

Research reveals that all mental activities are not equally beneficial for brain health. Games such as crosswords, number puzzles, or online brain training programs may make you better at those specific games, but will not likely improve your higher-order thinking skills. These activities keep the mind busy; however they may not be aid us in achieving the gains we are seeking. To be beneficial for brain health, mental tasks should improve the cognitive skills needed to support independent life purposes such as decision-making, problem-solving, planning, and higher order reasoning.

 4.    CHANGE YOUR MIND ABOUT MEMORY

How much and how fast we can remember factoids decreases with age. But, memory is not the definition of smart. Don’t stress too much about small memory glitches experienced from time to time unless these memory problems are impacting your daily life success. Instead, think of the hundreds of things your brain recalled for you each day. The most robust form of memory is one that knits to-be-remembered ideas together into generalized meanings by utilizing rich life experience and accumulated knowledge. Compensate for information needed to-be-remembered by recording it on a smartphone, computer or putting pen to paper.

 5.    COMMIT TO HEALTHY HABITS

In addition to staying mentally engaged and socially involved, add other healthy lifestyle habits to enrich your brain’s health fitness.

  • Make time for physically fitness: regular aerobic exercises (three times a week for 50 minutes) will improve memory function.
  • Watch what you eat: what is good for the heart is good for the brain. Eating primarily vegetables, fruit, nuts, fish, legumes, olive oil with decreased intake of red meat, dairy products and sweets reduces cardiovascular disease which is a major factor that contributes to cognitive loss.
  • Get a good night’s rest: Our brain needs approximately 8 hours to rest and consolidate learning of new information.

Your brain is your greatest asset and natural resource. Whether you are in your 20s, 40s or 80s, you cannot ignore your brain’s health another month, another day. You are the driver of your brain’s health. Will you steer your brain to advance it forward with cognitive growth or let it slip backwards into cognitive loss? The evidence is clear. Mind your brain and take immediate action to better your brain health fitness. Without brain health, we do not have health.

Your brain can get better with age if you adopt healthy habits. by Sandra Bond Chapman, Ph.D. Thanks to medical advances...

Прочетете повече »
Open Chat
1
Close chat
Здравейте! Благодарим Ви за посещението. Моля, натиснете бутона начало за да продължите :)

Начало