Архив за: май 2013

Как избираме партньорите си

 

Според известна фраза, която принадлежи на Зигмунд Фройд, „ние се срещаме с хора, които вече съществуват в нашето подсъзнание. Първоначалнорисуваме човека в своето въображение и едва след това го срещаме в реалния живот.”

Това означава, че нито един човек не се появява в живота ни случайно. И ако до нас е партньор, който се отнася зле с нас; има пагубно влияние върху нас и нашия живот; не ни цени и с него се чувстваме като в капан – това означава, че в нашето подсъзнание се намира точно такъв „обект” (така психоаналитиците наричат безсъзнателния образ на близък ни човек). Ние сме привлекли към себе си точно такъв човек и той реализира чрез отношенията ни нашите предварителни нагласи.   

Ето пример за нагласите, които могат да се намират в нашето подсъзнание и да се проявяват, реализирани като неуспешни лични отношения:

·        Не трябва да ме обичаш такъв, какъвто съм (такава, каквато съм). За да получа любов, аз трябва да се преструвам; да не бъда себе си; да потискам негативните си чувства и претенции; да бъда добро момче/момиче.

·        Аз съм нужен/нужна, само когато съм удобен/удобна на другия човек.

·        Мен не трябва да ме обичат, а трябва само да ме използват.

·        Аз не съм ценен/ценна сам/сама за себе си, а само заради това, което давам на другите.

·        Аз не съм необходим/необходима на другите, когато съм слаб и уязвим (слаба и уязвима). Само когато съм силен човек, мога да бъда обичан/обичана.

·        Всички мои взаимоотношения рано или късно приключват.

 За да изградите отношения с човек, който да се отнася добре с вас и да ви обича, е необходимо да се потопите в своя вътрешен свят и да откриете тези нагласи, които ви пречат. С други думи, да смените негативния вътрешен обект с позитивен.

Всички подобни нагласи, като правило, са безсъзнателни. Това означава, че на съзнателно ниво човек може да има усещането, че мисли много позитивно, а на безсъзнателно ниво е точно обратното. Най-добрият начин да проверите, какво се намира във вашето подсъзнание, са събитията, които се развиват във външния свят.

Работата с психотерапевт ще ви помогне не само да установите вашите негативни нагласи (макар за това понякога да е необходима продължителна психотерапевтична работа), но и да ги замените с позитивни и по-утвърждаващи нагласи.

  Според известна фраза, която принадлежи на Зигмунд Фройд, „ние се срещаме с хора, които вече съществуват в нашето...

Прочетете повече »

Ползите на медитативното дишане

Обикновено медитативно се нарича това дишане, при което издишването е с по-голяма продължителност от вдишването, тоест, издишваме по-дълго, отколкото вдишваме.  

Дълбокото издишване активира парасимпатиковата нервна система. Нека да видим, каква е тази система и защо е необходимо да я активираме.

Човешкият организъм се състои от много системи, в това число ендокринна (отговорна за хормоните), сърдечно-съдова, имунна, храносмилателна и така нататък.   

Вегетативната нервна система е част от нервната система, която е тясно свързана с всички клетки и тъкани на тялото и помага за регулиране на тяхната дейност. Чрез нея се осигурява бърз и лесен достъп до всички системи на организма. Именно тя осъществява връзката мозък – тяло. Има водеща роля в поддържането на постоянната вътрешна среда на организма и в приспособителните реакции.

Вегетативната нервна система се състои от два отдела – симпатиков и парасимпатиков.

Симпатиковата нервна система управлява автономните реакции на организма при промяна на условията, регулира отделянето на хормони при стрес, позволява бързо да се активират ресурсите на организма в стресови ситуации за тяхното разрешаване.

Активността на парасимпатиковата нервна система е нормалното състояние на отдих на тялото, мозъка и психиката. Активирането на тази система е необходимо за създаване на усещане за спокойствие и отпускане.

Ако симпатиковият отдел бъде изкуствено „изключен”, ние едва ли бихме оцелели при екстремни ситуации. Ако бъде „изключен” парасимпатиковият отдел, ние няма да можем да дишаме, да възстановяваме ресурсите си и ще загинем.

Така, медитативното дишане, което по естествен начин стимулира дейността на парасимпатиковия отдел, създава и поддържа състояние на спокойствие и вътрешен мир в човешкия организъм.

Опитайте да направите следващите упражнения, за да се научите на продължително медитативно издишване.

Упражнение 1: Представете си, че имате балон в корема си. Поемате въздух, устните ви се издават напред като тръбичка и шумно „пият” въздух. Балонът в корема ви се напълва. Сега издишайте. Балонът спада.

Забележка: Най-добре е да правите упражнението, легнали по гръб. Уверете се, че наистина изпълвате корема с въздух, а не повдигате кръста.

Упражнение 2: Когато издишате, произнасяйте избран от вас гласен звук възможно най-дълго.

Забележка: При изпълнение на това упражнение често се наблюдава следното – човек вдишва, след това издишва за кратко и едва тогава започва да произнася звука (или да го пее). Уверете се, че при вас няма подобно кратко издишване, без произнасяне на звука или пеене.

Упражнение 3: Дихателният цикъл започва с активно издишване – необходимо е да се прибере корема. След издишането, паузата трябва да се задържи максимално дълго, докато не се появи потребност от вдишване. След това е нужно да се направи дълбоко вдишване с помощта на диафрагмата, за да се напълни корема с въздух. След кратка пауза следва издишване, като силно се прибира корема.

Упражнявайте се активно, за да постигнете спокойствие и дълбока вътрешна стабилност!

Обикновено медитативно се нарича това дишане, при което издишването е с по-голяма продължителност от вдишването, тоест,...

Прочетете повече »

Защо не работи „простото” позитивно мислене

Днес по рафтовете на книжарниците в разделите за психология може да се намери огромен брой книги за позитивно мислене. Такива книги леко и ненатрапчиво обещават бързи промени в живота и единственото необходимо за това е да промените мисленето си и да започнете за разсъждавате позитивно. Най-известният пример е нашумялата книга „Тайната” („The Secret„), но също и различни книги по нервно-лингвистично програмиране (НЛП). Освен това, някои привърженици на бързите методи в психотерапията обещават качествени промени в живота за 2, 3, 5 сеанса, базирани на същия този принцип за позитивно мислене. Основният постулат при него е да се изчисли негативната нагласа и да се замени с положителна.

Практиката, обаче, показва, че такива краткосрочни методи не дават резултати по ред причини.

Един много разпространен пример: девойка, която не може да се омъжи. На повърхността – тя много иска да се омъжи, изглежда привлекателно, умна е, умее да готви добре, но всеки път с новия мъж нещо не се получава. Тук веднага може да се предположи, че съществува някаква дълбока нейна нагласа, която пречи за изграждане на дългосрочни отношения с мъжете. Може би, и самата девойка ще се съгласи, че дълбоко в себе си не желае да се омъжва. Възможно е с помощта на НЛП-консултант тя да започне да повтаря необходимата позитивна мантра (като използва медитация или визуализация). Но най-вероятно, нищо няма да се промени.

Най-вече, защото да се знае и да се осъзнава/да се преживява, са съвършено различни неща.  

За да знаете, е достатъчно да прочетете книга по практическа психология. За да осъзнавате, е необходимо внимателно и задълбочено изследване на собствената емоционална сфера, което обикновено преминава през дебрите на съпротивления и психологически защити. За съжаление, дълбоко в душата си човек обикновено се страхува да променя нещо в живота си. Той свиква с нещастието си, родее се с него и да се откаже от него е все едно да предаде стар приятел. Ето защо човек може дълго, много дълго да се противопоставя на осъзнаването на своята основна жизнена ориентация, поради което и бързите методи в психотерапията не работят (за да могат в клиента да възникнат наистина дълбоки качествени изменения).   

Какво отличава знанието от осъзнаването?

Знанието като правило е пусто и мъртво. Става дума за: „Аз разбирам всичко, но нищо не мога да променя”. Осъзнаването е живо, емоционално, ярко и след него става ясно, че промените са възможни и са близо.

Днес по рафтовете на книжарниците в разделите за психология може да се намери огромен брой книги за позитивно мислене. Т...

Прочетете повече »

Как се лишаваме от радостта на живота

Понякога ние изкуствено се ограничаваме с думите: „Вече е късно да се уча на това; по-рано трябваше да го направя, когато бях млад”. И лишаваме себе си от постиженията на новото; от радостта от появата на нови умения и способности; от удовлетворението, че правим това, което искаме и което ни харесва. Избираме сами да се ограничаваме, не допускаме радостта в живота си, ограничаваме се и спираме сами.

Защо?

Ако тези ограничения станат много, животът губи своята привлекателност и настъпва апатия, мотивацията пада и не ни се иска да правим нищо, дори любими преди занимания.

Подкрепяйте себе си в начинанията; отворете се към новото, заради радостта и енергията от извършеното: ще получите крила!  

Понякога ние изкуствено се ограничаваме с думите: „Вече е късно да се уча на това; по-рано трябваше да го направя, когат...

Прочетете повече »

Your Culture and Your Brain

Lessons from cultural neuroscience.

Two years ago, my interest in all matters neuroscience intensified when a magazine commissioned me to write about the source of our dreams. Since then, I’ve discovered that the brain is a pretty unruly organ, changing every time we experience something new, like becoming a parent, or being exposed to clever marketing techniques, sometimes even taking the initiative and making a decision when we haven’t yet told it to.

I suppose it was only a matter of time before researchers would find that not only do our brilliant minds shape our culture (thank you, Steve Jobs!) but that the notion of where we come from is pretty important in shaping our brains. A 2010 Newsweek article talks of a region behind the forehead called the medial prefrontal cortex, which it says represents the self. Researchers found that this region lit up when Americans in the study thought of their identity and traits, but for Chinese volunteers, it activated not only when they considered adjectives to describe themselves, but also their mothers.  The Westerners, apparently showed no such overlap between self and mom.

This new field of study is called cultural neuroscience and is dedicated to exploring the differences between Eastern and Western brains. I, personally, have always been more about mixing and matching.

So if you’re wired a certain way, how do you create a balanced view of the world and learn to see things from an opposite perspective? Here are a few ways.

1. Ignore your first thought.

That’s your brain falling back on decades of cultural influence, remember? So when your mother calls for the third time in as many hours because you might have mentioned that your son had a tummy ache in the morning, ignore your (Western) instinct to turn the phone off and just answer already. I’m Indian and yes, my Eastern brain demands that I do.

2. Focus intently on the things you’re not wired to focus on.

So if you’re not an Asian geek, it’s likely you’ll have to spend more time with math and if you’re an Indian woman, you’ll probably have to work harder to make that emotional transition of moving out of your parents’ house and getting your own place. Blame your ancestors and power through.

3. Try everything three times.

When I traveled frequently, this was my rule. I was not allowed to dismiss anything—a place, a taste, a person, or even an idea—without first having tried it three times. The first time you come across something new, your mind resists it. The second time, it challenges it. The third time, it starts the process of acceptance. Give an opposing idea three chances and then you’re free to dismiss, if that’s what you choose.


Lessons from cultural neuroscience. Published by Mridu Khullar Relph Two years ago, my interest in all matters neuroscie...

Прочетете повече »
Open Chat
1
Close chat
Здравейте! Благодарим Ви за посещението. Моля, натиснете бутона начало за да продължите :)

Начало