Архив за: април 2013

Асертивност – какво е добре да знаем за нея

Асертивните хора винаги успешно се справят в ситуации, които налагат отказ. Те знаят как да се защитят от прекалени, безочливи искания; умеят да разпознават и адекватно да изразяват своите емоционални реакции; в състояние са, без измама и вина, да кажат „не”.

Развитието на асертивност изисква определени усилия, свързани с промяна на обичайните „неасертивни” модели на поведение.

Асертивно „не”

„Не”, казано асертивно, не преследва като самоцел егоистични мотиви или травмиране и унижаване на другите. За да се постигне максимален ефект от категоричното, асертивно „не”, е необходимо да се спазва определен ред на изказване. Започваме с „не”, след това съобщаваме какво няма да направим или какво няма да допуснем, а накрая се добавя основанието за отказ.

Например, някой се опитва да ви поиска пари назаем, а вие добре знаете, че този човек рядко връща дълговете си. Вие не искате да бъдете негов кредитор, но чувствате известно неудобство да откажете, защото това е ваш приятел. Позиция на асертивен човек би било изявление от типа: „Не, няма да ти дам пари назаем, защото последния път не ми ги върна в уговорения срок.” Това изказване трябва да се произнесе със спокоен тон, но категорично. Избягвайте да давате съвети, поучения и оценки. Можете, по принцип, да смекчите отказа си, за да не бъдете прекалено хладни: „съжалявам”. Трябва, обаче, да внимавате, за да не прозвучи „съжалявам” като „извинявай”.

Техника „развален телефон”

Тази техника може да бъде полезна в ситуации, в които, въпреки нашите стремеж и желание да откажем нещо, бъдейки асертивни, човекът отсреща не чува и не взема под внимание отказа, а продължава да настоява неговото искане да бъде удовлетворено.

Техниката се основава на множество повторения на предложението, което е било направено в началото. Тук не трябва да се променя първоначалното асертивно твърдение, а трябва то да се повтори толкова пъти, колкото е необходимо.

Пример, „Повтарям. Не, няма да ти дам пари назаем, защото последния път не ми ги върна в уговорения срок.”

Техника на отклоняване

Тази техника се основава на това, че изобщо не се противопоставяме на аргументите на отсрещната страна и не се борим да постигнем справедливост. Обаче, не променяме позицията си и упорито се придържаме към взетото вече свое решение. Тук се стараем да изслушаме и правилно да разберем опонента си, но стоим на своята позиция и защитаваме интересите си.   

Например, „Да, разбирам…..(слушаме внимателно, като утвърдително поклащаме глава), но не, няма да ти дам пари назаем.»

Очаквайте продължение…..

Асертивните хора винаги успешно се справят в ситуации, които налагат отказ. Те знаят как да се защитят от прекалени, без...

Прочетете повече »

Асертивност

В ежедневието си, независимо дали по време на работа, у дома или в магазина, често можем да срещнем хора, които при общуването си постоянно се възмущават и възразяват, стоят на своето и не вземат под внимание нашите аргументи. Такова общуване не позволява да се стигне до конструктивен диалог, защото опонентът постоянно изпраща към нас враждебни и обидни послания. Такава комуникация „изсмуква” енергията на човек и след такива диалози емоционалния ни тонус е „на червено”.

Бърз тест

1.Можете ли открито и честно да говорите за това, което мислите и чувствате? И то така, че да не обидите или нараните други хора?

2.Умеете ли да изразявате чувствата си, в това число и отрицателни, такива като гняв, без да засегнете чувствата на другите?

3.Можете ли да отказвате на началниците си, на познати или близки, когато не желаете да направите нещо?  

4.Успявате ли да отстоявате собствените си права и убеждения така, че да не унижавате достойнството на другите и да съхраните уважението към себе си?   

Ключ: Ако на един от четирите въпроси давате отрицателен отговор, е препоръчително да поработите върху своята асертивност!

Да бъдеш асертивен

Асертивността много често се бърка с умението за решителен и категоричен отказ. Решителното „не” не е достатъчно, за да бъдете асертивни.

Асертивност е позицията на човек, който при общуването си с други хора се ръководи от принципите на партньорство и взаимно уважение. Да бъдете асертивни, означава да обичате себе си и другите, да ги приемате с достойнство и уважение. Нали от морална гледна точка, е правилно да се оцени именно поведението на човек, а не самия той като личност (човекът не е лош, лошо е неговото поведение, неговите действия….). Тази асертивна позиция винаги е показателна за самоуважението на човек, за положителното качество на личността му.

Асертивност не е поведението на покорен човек, не е и съзависим алтруизъм, защото в основата му е заложено уважение към собствените права и позиции; самостоятелно поставяне на собствените граници и тяхната защита. Асертивното поведение не е агресивно, защото то не нарушава границите на другия човек. То не е и манипулативно, защото се основава на честност и откритост.

Асертивното поведение се отличава със следните невербални характеристики:

·спокойно физическо присъствие и „отворена” поза на тялото;

·добър контакт с поглед;

·изражение на лицето, съответстващо на съдържанието на казаното;

·спокоен и умерен тон.

Вербалните характеристики на асертивното поведение включват:

·честно и открито изразяване на мисли и чувства;

·отстояване на собствените права и убеждения;

·проявяване на уважение и емпатия (съпричастност) към другите;

·използване на Аз-послания (например, „Аз работих много по този проект и мисля, че имам право да получа повишение на заплатата.”);

· поемане на инициатива при комуникация;

·предлагане на алтернативи.


В ежедневието си, независимо дали по време на работа, у дома или в магазина, често можем да срещнем хора, които при общу...

Прочетете повече »

The Three Knowledge-Memory Systems that Guide Your Life

When discussing memory systems, it seems the most common point made is regarding the difference between short- and long-term memory. It seems pretty well-known that short-term memory operates over a period of seconds to minutes and has limited operating space (i.e., the famous 7 +/- 2 items), whereas long-term memory has a potentially infinite storage capacity and the material placed in long term memory is much more stable. In my experience, people are much less cognizant of the fact that knowledge is stored in three different kinds of long-term memory systems. Yet this is crucial because it speaks volumes about how our minds are organized.

To get a handle on these memory systems, let me ask you three questions: 1) Do you know if wearing helmets while riding your bike is a law or not? 2) Do you recall when you first were learning how to ride a bike, perhaps the time you skinned your knee? and 3) Can you hop on a bike and ride it now without a problem?

The knowledge you have in regards to these questions come from three very different memory systems. If you knew the answer to the first question about helmet laws, you retrieved it from your semantic memory system. The semantic system stores your factual knowledge about rules, norms, math or logic, and historical events. If you know answers to such questions as, “Who was Jimmy Carter’s vice president?”, “How many protons are in a Helium atom?”, “What is 6 cubed?”, and “What is the legal drinking age in Canada?”, they are all stored in your semantic knowledge system. Think of the semantic system as your stored encyclopedia of definitional and conceptual knowledge.

Now go back to the time you skinned your knee. Maybe you recall your dad running behind your bike, the thrill you felt as he let you go, then the fear as the bike wobbled, the pain as your knee struck the pavement, and the comfort your dad offered as he ran up to you. The episodic memory stores your sensory-perceptual-affective experiences. They are normally stored as visual gestalts (sequenced images), from a particular point of view (yours), and are usually stored based on their affective valence (the stronger the emotional association with the experience, the greater the likelihood you will recall—you almost certainly don’t remember the third time you rode your bike around the neighborhood without falling). Episodic-affective memories are the kind that are inhibited when people are trying to  force themselves to forget some distressing experience (e.g., PTSD vets avoiding flashbacks).

Although stored in different systems, both semantic and episodic memories are called “declarative” memory systems. This basically means that they are accessible to self-conscious awareness and people can report (i.e., declare) that they are present (or not). Now, for the third question. Tell me, exactly, how it is that you are able to ride a bike. People answer this the same way. “I basically get on the bike and ride it”, which, of course, does not answer the question at all. At most people will have some basic conceptual rules (e.g., it is important to get one’s speed up quickly because it is a lot easier to balance while you are moving). But even these basic rules may not be present. Complicated action patterns are stored in a totally different memory system, called procedural memory.

Procedural memories are largely nonconscious, as is evident by the fact that you can’t introspect and see them. The fact that procedural learning can take place completely independently of the more conscious, declarative memory systems was brought into very clear relief by one of the most famous patients in psychology, HM. HM had bad seizuresq and was operated on in a way that knocked out his ability to lay down new conscious memories. Thus, if you came in and saw HM, asked him a few questions, left for an hour and came back, he would not recall you at all. However, researchers found they could teach HM procedures, such as drawing in a mirror or playing a game. He would deny he had any recollection of doing such activities, yet he was able to learn them as almost effectively as someone who had full conscious recall abilities, hence the clear separation of procedural from declarative memory systems.

The main point to understand is that you navigate your world by integrating these systems to act with purpose as a coordinated whole.

Semantic, episodic, procedural Publishedby Gregg Henriques, Ph.D., is an Associate Professor of psychology at James Madi...

Прочетете повече »

Самооценка – втора част

Научете нещо ново

Хора, които започват курс на обучение в нова за тях област, независимо дали става дума за изкуство или компютри, се отличават с по-добро здраве, по-слабо се поддават на стрес, както и е много по-малко вероятно да посетят лекуващия си лекар отколкото тези, които не го правят. До този извод достигнало проучване, проведено от Министерството на бизнеса, иновациите и занаятите (UK).  Научната работа, проведена от учени в Университета на Тексас (Остин), също така установила, че деца, които вземат уроци по пиано, имат по-висока самооценка от своите връстници. «Излизането от собствената зона на комфорт периодично е важно поради факта, че по този начин хората се чувстват уверени и спокойни в определена среда», казва Уайлд.

Реалистичен поглед върху модните «икони»

Постоянното разглеждане на фотографии на топ-модели с перфектна фигура може да намали собствената самооценка, особено при хора с наднормено тегло, според проучване, публикувано в «Журнал на потребителските изследвания». Дори жените с нормален индекс на телесната маса губят самочувствие, когато разглеждат изображения със слаби фотомодели.

Съвет: Не се сравнявайте с моделите. Фотографиите не винаги показват това, което е в действителност.

Научете се да казвате «не»

Хора с ниска самооценка често компенсират това, като се опитват да бъдат полезни на другите, което води до развитие на депресивно състояние, казва Уайлд. „Имах пациентка, силно затормозена от начина си на живот. Тя беше поела прекалено много отговорности. Не можеше да казва „не”, без да се чувства виновна за отказа си. Това поведение започва от детството ѝ, когато стига да заключението, че може да получи съчувствие от другите, изпълнявайки техните желания”, казва Уайлд. „Когато тя отново започна да казва „не”, се върнаха увереността и контролът над собствения живот, а чувството за вина отстъпи на заден план.”

Осъзнаване на собствените постижения

Помислете за всички трудни и предизвикващи ви ситуации,  с които сте се срещнали в миналото, като започнете с шофьорските курсове и полагането на безброй изпити, и завършите с прекратяването на лични отношения. Вие сте преминали през всички тези стъпала и те са ви помогнали да станете такива, каквито сте сега. Уайлд предлага да отделите малко време и да запишете на лист хартия вашите положителни качества, а така също и това, което искате да постигнете в близко бъдеще. Целта, записана на хартия има огромен ефект, защото Вселената я възприема като израз на намерение; като ръководство за действие. С всяка записана цел вие ставате по-силни и уверени в нейната реализация.

 

Научете нещо ново Хора, които започват курс на обучение в нова за тях област, независимо дали става дума за изкуство или...

Прочетете повече »

Самооценка

Вашата увереност се нуждае от малко ентусиазъм? Опитайте тези лесни, доказано ефективни методи за повишаване на самооценката в кратки срокове:

Унищожете негативните мисли

Превръщането на вашия „вътрешен критик” във „вътрешен треньор” има голямо значение за повишаване на самооценката, казва известният австралийски клиничен хипнотерапевт Меги Уайлд. „Първата стъпка е винаги да бъдете наясно с това, какво се случва вътре във вас, и да се запитате, дали това е истина или просто нечие мнение”, казва тя. „Безполезните мисли, като например, „аз съм твърде дебел”, могат да се окажат заучени, водещи началото си от детството, когато са ви говорили да не ядете прекалено много. Когато се хванете, че мислите по този начин, попитайте се: „Какво би казал за това моят вътрешен треньор?» Отначало това може да ви се стори глупаво, но дори и да не вярвате, не е страшно. Най-същественото е да прибавите към вашето неутрално мислене положителни черти.»

Обърнете внимание на езика на тялото

Случвало ли ви се е по време на среща да откриете, че седите прегърбени на стола и здраво стискате ръцете си? Тази поза може да изостри чувството ви за тревожност, но добрата новина е, че ситуацията може да бъде измамена, ако заемете «позиция на силата».

Проучване, публикувано в списание «Психологична наука», установило, че участниците, които заемат «обемни» пози, като сядане с крака, поставени на масата и ръце, кръстосани зад главата, или стояща позиция с ръце, опряни се върху повърхността на масата, показват намаление на нивота на кортизол (хормон на стреса) с 25% и повишение на нивото на тестостерон с 19%.

Изследователите също така установили, че когато хората заемат силова позиция, те усещат себе си физически по-силни и по-високи, отколкото са всъщност.

Движете се

По данни на клиника «Майо» (САЩ), редовната физическа активност стимулира изработването от мозъка на химични вещества, които ви позволяват да се чувствате по-спокойни и по-щастливи. Тя засилва вашата увереност и самочувствие, защото, спортувайки, вие все повече харесвате външния си вид. Всичко, което ви трябва е 30 минути бързо ходене или лека тренировка всеки ден. Изследване, проведено в детската болница към Института за изследване–Онтарио (Канада), установило, че тийнейджърите с наднормено тегло получават голямо психологическо предимство, ако се занимават с физически упражнения само два пъти седмично, в сравнение с тийнейджърите с наднормено тегло, които не спортуват.

Очаквайте продължение…

Вашата увереност се нуждае от малко ентусиазъм? Опитайте тези лесни, доказано ефективни методи за повишаване на самооцен...

Прочетете повече »
Open Chat
1
Close chat
Здравейте! Благодарим Ви за посещението. Моля, натиснете бутона начало за да продължите :)

Начало