Архив за: март 2013

Разбиране и приемане, или какво означава да бъдеш тийнейджър

Пред трудностите на юношеството е изправен почти всеки родител. И разбира се, така наречената „криза на юношеството” е „най-поразителната на събития” от всички кризи, които ни очакват по пътя на живота. При мисълта за неговата неизбежност и непредотвратимост през родителското съзнание преминава съвсем не розова „картина”: нежелание на детето да се учи и да се стреми към нещо (това, което родителите са планирали за неговото бъдеще), увлечение и ангажираност с нови идеи (често неразбираеми, или, което е по-лошо, асоциални), трудности за изграждане отношения на доверие, безкрайни спорове……..

Дали наистина дяволът е толкова черен? Или, ако се познават важните характеристики на «преходната фаза» от живота на детето, могат да бъдат избегнати неблагоприятните прогнози, описани по-горе? Какво означава този труден, но много важен житейски етап, започващ с възрастта 11-14 години и преминаващ впоследствие в юношество и младост? Да се опитаме да разберем.

Юношеството е този период от живота, когато всичко по-рано познато се поставя под съмнение, а несигурното бъдеще се издига на пиедестал или под формата на идеал, или под формата на тотална безполезност и нещастие. Освен това, тези двуполюсни усещания в кризисния етап са много капризни и сменят местата си с изумителна бързина. През юношеството ние решаваме много важни задачи: Какво мога и най-важното, какво искам? Какво смятам, че е важно? Какъв искам да видя света около мен?

Тийнейджърът е принуден да решава и преодолява самостоятелно огромен брой трудности, затова на този етап от живота на преден план излиза значението на връзките с родителите, тяхната подкрепа и приемане «въпреки всичко». И не забравяйте, че основното преживяване по време на юношеството е самотата!

Често бягството на тийнейджъра в „лоша компания”, например, или нездравословното увлечение по компютърни игри и чатове, се явяват заместител на топлото общуване с родителите. Не забравяйте най-важното: тийнейджърът мечтае за това, да му бъдете преди всичко приятел, и едва след това той ще ви приеме и като наставник. За детето е важно да чуе от вас и да знае, че е ценено и обичано, а родителската агресия и постоянното мъмрене (макар те да са породени от загриженост и тревога за детето) имат обратно въздействие. Те ни разделят и «изблъскват» детето на улицата.

Какво е решението? То е очевидно – поддържане на постоянен контакт с младия човек, който включва такива важни понятия като уважение, търпение, приемане, доверие и любов. И това е всичко, което е необходимо за създаване на позитивни и доверителни отношения с вашето дете.

Успех и търпение, уважаеми родители!

Очаквайте продължение………..

Пред трудностите на юношеството е изправен почти всеки родител. И разбира се, така наречената „криза на юношеството” е „...

Прочетете повече »

Творците и признанието, или как да не се превръщате в заложници на суетата – 2

 

  • Възможно е да очаквате оценки и признание от хора, които не познават добре вашата тема. Наивно би било да се предполага, че дизайнер правилно ще оцени сложността на хореографията на дадена постановка или писател – едно красиво доказателство на теорема. Убедете се, че общувате с хора от необходимия ви кръг: хора, които имат същото ниво на разбиране по вашата тема и ще бъдат в състояние правилно да оценят изразходеното време и извършената работа.

Съвет: Намерете вашата аудитория!

Един авторитет не си прилича с  друг.

  • Понякога авторитетите ни помагат да придобием вяра в себе си – ако те оценяват нашата работа и я препоръчват като заслужаваща внимание. Случва се и признати авторитети да се опитат да съсипят целия ви творчески живот. Авторитетите са хора като вас. Те имат своите страхове, комплекси, идеи, свой светоглед.
  • - човекът с авторитет може да се окаже не толкова далновиден, колкото вас, и да не види във вашите идеи голям потенциал. Известни са много случаи, когато авторитети са прогнозирали крах на едно или друго изобретение, но в крайна сметка не са се оказвали прави. Това се отнася за прогнозите за бъдещето на телефона, киното със звук, телевизора, компютъра и много други.
  • - човек с авторитет, който ще ви пречи от чиста човешка завист.
  • - човек с авторитет, който си губи времето, като следи вашия работен процес. На него ще му бъде по-лесно да каже, че вашата работа нищо не струва, отколкото дълго да говори, какво представлява тя в действителност.
  • - авторитети-инати, за които съществуват само две мнения: тяхното и грешното. За тях е важен личностният фактор. Те могат да оценяват не работата, а вас като човешко същество. Ако се окаже, че вашите идеи са от различно естество, или вие сте се учили от различни школи в изкуството, или не сте оказали нужното внимание на техния гений, те ще започнат да ви доказват, че вие сте посредствени, некомпетентни и дори не си струва да нахълтвате в творческия свят.

Съвет: Не вярвайте сляпо на авторитети!

Основната идея е, че всяка оценка е субективна, щом се дава от други хора. Хората са просто хора и нищо човешко не им е чуждо. Те могат да грешат, да ревнуват, да завиждат, да не разбират, да очакват друго, да се страхуват и т.н.

Ако през цялата си творческа дейност вие ще търсите мнението на други хора, рискувате да я погребете преждевременно.

Продължавайте да творите, продължавайте да правите, продължавайте да създавате!

Отсъствието на признание е по-малко опасно за вас, отколкото потискането на творческите ви импулси. В първия случай, вие ще останете без похвала. Във втория случай, вие рискувате да изживеете живота си нереализирани, съжалявайки за това, което бихте могли да направите.

Не забравяйте, че в края на живота си хората винаги съжаляват повече за това, което не са свършили, отколкото за това, което са направили.

  Възможно е да очаквате оценки и признание от хора, които не познават добре вашата тема. Наивно би било да се пред...

Прочетете повече »

Творците и признанието, или как да не се превръщате в заложници на суетата

Един от сериозните проблеми, пред които са изправени хората, занимаващи се с творческа дейност, е очакваното признание за техния труд. Има творци, които са готови да направят каквото и да било, ако то би им гарантирало признание или добра оценка за работата им.

Това не би било такъв проблем, ако не водеше до лоши последствия за много от тях. Ако идеите на такива хора не получат признание, те обикновено се разочароват от себе си, отказват се да създават и напълно прекратяват своята дейност.

Това се случва, защото са много чувствителни към оценките, които се дават отстрани на техния труд. Имат нужда от признание, при това мигновено, за първата идея, музикална фраза, картина, дизайн, слоган, танц.

Важно е да се отбележи, че тук не става дума за истинското качество или сложността на конкретното произведение, а именно за субективната оценка, дадена от други хора. Самото произведение може да бъде шедьовър, но при липсата на похвали, създателят му го смята за провал.

Съществуват няколко типа хора, които попадат в тази рискова група:

- хора, които се намират в началото на своята дейност в дадена сфера, както и тези, които все още нямат достатъчно увереност в себе си. В този случай, дори, ако работата се окаже гениална, човек просто не е в състояние да я оцени. Той се нуждае от подкрепа и признание от професионалисти.

- хора със завишени изисквания към себе си; хора, страдащи от перфекционизъм, които винаги трябва да правят всичко идеално.

За тях е непоносимо да правят грешки и доколкото всяка непохвалена работа се приравнява с провал, те започват да смятат себе си за бездарни и следователно, недостойни за творческа дейност. За да сведат до минимум риска от неуспех, такива хора се готвят дълго време, преди на направят нещо. Но, ако в края на краищата не получат адекватна оценка, те реагират много болезнено, приемат всичко твърде сериозно и изпадат в криза.

- иноватори – хора, които започват да работят в съвсем нова за тях сфера или създават нещо, което не е съществувало преди. Те имат само вътрешно желание и вяра, че правят нещо важно, но тази вяра още не е подкрепена от външни доказателства.

Ако вие принадлежите към някой от изброените типове, ето ви няколко причини да не се разстройвате и да не се отказвате прекалено рано:

  • Не съдете по тълпата. Има хора, които никога не изказват лично мнение, а винаги се съгласяват с чуждото, например със становището на експертите или началниците. Дори, ако много им харесва това, което вие сте направили, те ще мълчат, докато някой авторитетен човек не похвали вашата работа.

Съвет: Вярвайте в себе си и в своята работа!

На котката ѝ е все едно, какво мислят за нея мишките.

  • Има хора, които винаги са мечтали и са искали да правят същото като вас. Те не могат да си го позволят, защото ги измъчват собствените страхове и неувереност. Затова, всичко, което могат да си позволят, е да критикуват вашата работа или снизходително да я игнорират.

Съвет: Не приемайте критиката и безразличието лично!

Идеята, както и доброто вино, трябва да узрее.

  • Възможно е вашата идея да е изпреварила времето си. Или просто трябва да събере критична маса от последователи. Социалните мрежи днес не се нуждаят от реклама. В началото, обаче, приканваха хората, като им обещаваха за регистрацията Ipod. Дайте си време и продължавайте да си вършите работата, въпреки липсата на признание.

Съвет: Не се отказвайте прекалено рано!

Не ловете риба на стадиона.    

Очаквайте продължение…………

Един от сериозните проблеми, пред които са изправени хората, занимаващи се с творческа дейност, е очакваното признание з...

Прочетете повече »

Creation!

Published by Dr. Dorothy Firman

Not that creation, the big one, however you conceive of it, but the one that is waiting for your attention right now. We are creators, every day, and in this we have both freedom and responsibility. When we set our minds to a project, we go towards creating an outcome that we value and, typically, we give it our best shot. If we are artists or cooks or gardeners or many other things that involve creation, we may put our full heart and soul into our work (or play). Sadly, lives are often filled with long “to do” lists that don’t carry the joy or possibility or sense of creation that a beautiful dinner or a work of art does. And equally sadly, each of us may find that what we are creating in a day is not something that fills us with pleasure or pride.

Here’s a classic fable to consider.

Three stonemasons, in the middle ages, were hard at work when a visitor came along and asked them what they were doing. The first stonemason answered, sweat beading his brow. “I am cutting this huge, difficult stone,” he complained. The second stonemason responded with a sigh, “I’m building the parapet for this church.” The third stonemason, replied with a radiant smile, “I am building a beautiful cathedral that will glorify God for centuries to come.”

 What we create is only a small piece of the equation. How we create is perhaps an even larger part. And what we create is not just something that shows up in form. A cathedral is something we will see when we are done. But look at all we create that does not survive, in any visible way, for centuries to come. The driver with some road rage? That person is creating something, though likely not noticing that any creation (creativity) is in process. Could be he or she creates an accident, but more likely that angry, tired, unhappy driver creates similar feelings in the driver in the next lane and takes home some rage that creates an unhappy part of the family experience in the evening.

 Likewise, the person who finds your wallet and goes out of the way to get it back to you is creating something quite different: a good feeling in him or herself; gratitude in you; and more, perhaps that we won’t ever see.

  •       When you look back on your day, what have you created?
  •       Did you smile, creating in yourself (and the other) a positive feeling?
  •       Did you stop to smell the flowers (or appreciate the snow)?
  •       Have you told someone you cared?
  •       Have you created warm feelings, soft hugs, joyous laughter, quiet stillness?

 With a commitment to self-compassion, you might also notice when you created hurt or confusion or disconnect. If you notice those things that are less than your ideal self and then give yourself a hard time about it, your creation will not be what you want. If you notice and allow your humaness to be ok, you’ll probably have a better day tomorrow.

Potters have said that they lose 30% of their work somewhere between the wheel and the final firing. Some take the broken shards to create something new. Others learn from the mistakes and accept the perfect imperfection of art. Those that get frustrated and feel badly don’t make it as potters for very long. So too, in life, with or without pottery.

 We are all creators, every day, in every way. Sometimes we make great art and sometimes we make a mess! That’s the truth of being human and perfectly imperfect. And we have choice and the possibility of continuing to create in fuller  and richer ways.

I don’t want to be that angry driver or the person in the store who frowns. I don’t want to be the one who creates chaos or bad juju. So I get to start the great cathedral of my life again every morning. And every morning I aim to create my own gift to the world, one that will last through generations as a testimony to all that is beautiful. You may not see it, but your creation of goodness, kindness, love and compassion, for yourself and others will live on forever. In the garden, in the kitchen, in the car or in the cathedral you build.

 

 

Published by Dr. Dorothy Firman Not that creation, the big one, however you conceive of it, but the one that is waiting...

Прочетете повече »

Тук и сега

Едно от най-трудните умения по пътя на личностното израстване, при това, едно от най-важните, е умението да бъдете «ТУК И СЕГА».

Именно това умение е в основата на всичко, което правите: в основата на качеството на вашата работа; в основата на комуникацията и умението да чувате и да слушате; в основата на състоянието на щастие и хармония у човека; в основата на любовта към себе си и т.н.

В по-голямата част от времето ние или размишляваме за бъдещето (свят на въображението), или си спомняме миналото (в полетата на паметта) и пропускаме днес (съзерцанието на света), такъв, какъвто е сега.

Както и преди, хората кръжат в илюзиите на своя ум, създавайки въображаема реалност. Изпитват истинска болка и разочарование, когато периодично откриват друга реалност в своя живот, различна от тази, която сами са изобретили.

Всичко, от което се нуждаете, за да сте щастливи, е да бъдете «ТУК И СЕГА».

 

Едно от най-трудните умения по пътя на личностното израстване, при това, едно от най-важните, е умението да бъдете «ТУК...

Прочетете повече »
Open Chat
1
Close chat
Здравейте! Благодарим Ви за посещението. Моля, натиснете бутона начало за да продължите :)

Начало