Архив за: януари 2013

Свръхопеката като родителско поведение

Родителската любов, приемане и одобрение през първите години от живота на детето му дават чувството за базисна сигурност, необходима за посрещане на предизвикателствата на средата. Любовта, топлотата и приемането са основният защитник срещу тревожността в справянето със света.

Казано накратко, предпоставка за собствената самооценка е качеството и количеството внимание от родителите и приемането, което човек е получавал в детството.

Когато родителите проявяват прекалена загриженост и постоянно „фокусират” вниманието си върху детето в семейството, говорим за „свръхопека». Такива родители не разбират и не могат да почувстват, че детето от първите години на своя живот вече нещо може и вече нещо е длъжно. Например, когато детето се окаже в неловко положение, то само може да излезе от него; когато получи «двойка» в училище, да поиска да подобри своите оценки и т.н.

Как се постига това на практика? На детето трябва да бъде обяснено внимателно и ясно защо, например трябва да прибира играчките си вечер или защо трябва да се извини, ако нагруби някого. И то започва да го прави.

При ситуации на „свръхопека”, когато родителите смятат детето си за „неспособно”, „все още малко”, „нищо не разбиращо” и т.н., те го лишават от неговата свобода и инициатива. Много бързо, до ранните юношески години, това води до атрофия на неговите „мога” и „трябва”.

Забележете, че в многодетни семейства удачното комбиниране на грижа и даване на собствена инициатива се среща по-често, отколкото в семейства с едно дете. Може би, това се дължи на факта, че децата допускат повече свобода в отношенията помежду си, отколкото възрастните – към детето. Освен това, се задейства инстинкт: ако в семейството има някой по-млад и по-слаб, детето започва да се грижи за него.

Затова грижите и вниманието от страна на родителите трябва да вървят ръка за ръка със свободата и независимостта при възпитанието на детето. Това води до изграждане на висока самооценка при детето, резултат от родителско приемане, поставяне на граници и свобода за собствено действие в реалистични граници.

Родителската любов, приемане и одобрение през първите години от живота на детето му дават чувството за базисна сигурност...

Прочетете повече »

Happy people become successful

Many of us assume that success creates happy people. But the truth is that frequently the happiness comes first.

So says Sonja Lyubomirsky, a professor of psychology at the University of California, Riverside, who led a team of researchers that investigated the connections between life success, well-being and desirable personal characteristics.

They reviewed 225 previous studies that involved over 275,000 people and conclude that chronically happy people are in general more successful personally and professionally. But in many cases, it is the happiness that came first.

„This may be because happy people frequently experience positive moods and these positive moods prompt them to be more likely to work actively toward new goals and build new resources,“ Sonja said.

„When people feel happy, they tend to feel confident, optimistic, and energetic and others find them likable and sociable. Happy people are thus able to benefit from these perceptions.“

The researchers examined studies involving three different types of evidence – cross-sectional, longitudinal and experimental designs – to determine how happiness and positive affect are related to culturally-valued success.

The authors noted that happy people are capable of experiencing sadness and negative emotions in response to negative events, which is a healthy and appropriate response. Much of the previous research on happiness presupposed that happiness followed from success and accomplishments in life, said the authors.

„We found that this isn’t always true,“ Sonya Lyubomirsky said. „Positive affect is one attribute among several that can lead to success-oriented behaviors. Other resources, such as intelligence, family, expertise and physical fitness, can also play a role in people’s successes.

„Happy individuals are more likely than their less happy peers to have fulfilling marriages and relationships, high incomes, superior work performance, community involvement, robust health and even a long life.“

Many of us assume that success creates happy people. But the truth is that frequently the happiness comes first. So says...

Прочетете повече »

Как психиката влияе на здравето

В резултат на милиони години еволюция нашата нервна система се е учила да реагира на опасности. И в по-голямата част от това време необходимите реакции за оцеляване на хората са се отличавали от днешните. Много векове на оцеляване са зависели от скоростта на вземане на решение: борба или бягство. Веднага щом нервната система е „сканирала” опасност, тя инстинктивно е променяла хормоналния баланс, така че, тялото да е готово да реагира адекватно.

Днес обаче, когато имаме затруднения на работното място, когато се сблъскваме с проблеми в семейството, или когато ни спира пътна полиция, организмът ни отново инстинктивно се мобилизира, но поради възможните социални последици, ние се учим да потискаме тези еволюционно заложени в нас реакции.

Човешкото тяло е устроено по такъв начин, че ако то отговаря на стрес («бягай» или «бий се»), това причинява значително по-малка вреда от стреса, неполучил успокояване, разведряване. Това води до възникване на неблагоприятни последствия за човешкия организъм. Именно този хроничен стрес, както признават учените, играе много важна роля за появата на множество заболявания – от психични разстройства до сърдечно-съдови и храносмилателни нарушения. Ендокринологът д-р Ханс Селие е описал резултатите от въздействието на хроничния стрес върху човешкия организъм:

  • На първо място, хроничният стрес води до нарушение на хормоналното равновесие, и тъй като, хормоните играят главна роля за регулиране функциите на организма, това нарушение може да доведе до повишаване на кръвното налягане, а оттам до «разлояване» на стените на кръвоносните съдове.
  • Организмът запълва тези разслоявания с помощта на холестеролни плаки. Твърде големият брой такива плаки води до атеросклероза, стеснение на лумена (отвора) на кръвоносните съдове. Това, на свой ред, принуждава сърцето да работи срещу по-голямо съпротивление, когато изпомпва кръв в артериите, което допълнително повишава  кръвното налягане.
  • Когато процесът на развитие на атеросклероза напредне и обхване всички по-големи артерии, доставката на кръв и кислород към сърцето и мозъка намалява, което е причина за коронарна и мозъчна недостатъчност. В допълнение, тези холестеролни плаки понякога запушват големи артериални съдове, което води до некроза (омъртвяване) на част от сърдечния мускул – миокарден инфаркт.

Обикновено човешкият организъм се опитва да се адаптира към тези промени, но в условията на хроничен стрес механизмите, отговорни за регулиране на хормоналния баланс не се справят със своите функции. Нарушението на хормоналното равновесие продължава, постоянно увеличавайки оборотите на този опасен за здравето цикъл.

Важно е да запомним, че със стреса не трябва да се борим, когато той възникне. Стресът е следствие от загубата на вътрешната хармония на нашата психика. Как да си създадем навик да я поддържаме? Необходимо е да се научим да възстановяваме жизнените си сили, а не само да ги губим.

Научете се да почивате. Слушайте музика, разхождайте се сред природата, гледайте хубави филми, обикнете самотата, занимавайте се с йога и медитация. Но не правете това, когато вече сте на предела на силите си, а постоянно.

Съществуват още много начини за възстановяване на силите. Сами ще откриете най-добрите за вас. Но винаги помнете общия принцип: вашата жизнена енергия трябва да бъде в равновесие.

Търсете този баланс. Водете се от собствената си интуиция. Именно тя ще ви подскаже какво да правите.

В психологията съществуват различни техники, които ще ви помогнат да развиете тази чувствителност към себе си.

В резултат на милиони години еволюция нашата нервна система се е учила да реагира на опасности. И в по-голямата част от...

Прочетете повече »

Заветите на Буда

dnes-se-otbelqzva-edin-ot-golemite-praznici-v-budizma-vesak-74308

1. Най-големият враг в живота на човека е самият той. 

2. Най-голямата глупост в живота на човека е лъжата.

3. Най-голямото поражение в живота на човека е надменността.

4. Най-голямата печал в живота на човека е завистта.

5. Най-голямата грешка в живота на човека е да изгуби самия себе си.

6. Най-голямата вина в живота на човека е неблагодарността.

7. Най-голямото съжаление в живота на човека е принизяването на собственото достойнство.

8. Най-достойно за възхищение в живота на човека е да се вдигне след падане.

9. Най-голямата загуба в живота на човека е загубата на надежда.

10. Най-големите достижения в живота на човека са здравето и разумът.

11. Най-големият дълг в живота на човека са искрените чувства.

12. Най-големият дар в живота на човека е великодушието.

13. Най-големият недостатък в живота на човека е неразбирането.

14. Най-голямото утешение в живота на човека са добрите дела.      

 

1. Най-големият враг в живота на човека е самият той.  2. Най-голямата глупост в живота на човека е лъжата. 3. Най-голям...

Прочетете повече »

Самооценката като психологичен автопортрет

82335067

Най-великото нещо на света е да знаете как да принадлежите на себе си.“

Michel de Montaigne, The Complete Essays

Самооценката – умението да оценяваш себе си, своите възможности и способности – играе огромна роля в нашия живот. От това, по какъв начин  възприемаме себе си, зависят нашето поведение, настроение, много жизнено важни решения. Правилното отношение към себе си, реалната оценка за собствените „данни” ни помага разумно да разпределяме силите си, да си поставяме достижими цели, да съхраняваме душевното си равновесие.

Самооценката е тясно свързана с понятията „лична ценност” и „компетентност”. „Личната ценност” е погледът към себе си в контекста на всички дейности, като се основаваме на човешките ценности. „Компетентността” е убеждението, че човек може да постигне дадена цел. Тези две понятия винаги вървят ръка за ръка и ни помагат да повишаваме степента си на самоуважение и себеприемане. Според американския психолог Ейбрахам Маслоу, самооценката е свързана с процеса на изграждане на самоактуализиращ се човек. Всички хора имат потребност от здраво вкоренено чувство за самоуважение и нужда от добрата оценка, която сами си даваме и получаваме от другите хора.

Любовта, приемането и одобрението, които децата получават от родителите си, формират  тяхната адекватна самооценка. Това пише немския психоаналитик, г-жа Карен Хорни и добавя, че хората, които развиват ниски нива на самооценка, имат необикновено голяма потребност от одобрение и привързаност.

Самооценката е важен регулатор на взаимоотношенията ни с другите хора, тъй като е свързана със собствената ни идентичност. Да получаваш любов и приемане е пряко свързано с „идентичност на успеха”; да ти липсват любов и приемане – с „идентичност на провала”.

Руският психолог Анна Галова формулира

10 грешки, които правят хората със занижена самооценка:

  1. «Зацикляне» в негативния опит.
  2. Постоянно сравнение с другите.
  3. Омаловажаване на собствените постижения.
  4. Обграждане с негативно мислещи хора.
  5. Надценяване на мненията на околните.
  6. Пораженческа позиция.
  7. Поставяне на нереалистично високи цели.
  8. Липса на доверие в собствената интуиция.
  9. Неумение да се прощава.
  10.  Неумение да се защитават границите на личността.

И така, заслужава си да повторим: Любовта, топлотата и приемането са изключително важни за развитието на висока самооценка. Те са основният защитник срещу тревожността в справянета със света, като дават на детето чувството за базисна сигурност, необходима за посрещане на предизвикателствата на средата. Стенли Купърсмит открива, че високата самооценка е резултат от родителско приемане, поставянето на граници и свободата за собствено действие в реалистични граници. Накратко казано, предпоставка за собствената самооценка е качеството и количеството внимание от родителите и приемането, което човек е получавал в детството.

"Най-великото нещо на света е да знаете как да принадлежите на себе си." Michel de Montaigne, The Complete Essays Самооц...

Прочетете повече »
Open Chat
1
Close chat
Здравейте! Благодарим Ви за посещението. Моля, натиснете бутона начало за да продължите :)

Начало