Цвете без слънце, дете без обич

Детето ни обича безусловно, без-условно, тоест, без условия. Просто, защото ние сме най-близките му хора – родителите. То ни обича такива, каквито сме. А ние сме различни. Нима сме идеални?

Обичаме ли ние, родителите, детето си по същия начин – без условия? Голяма част от родителите – да! Но, винаги ли говорим на детето за това? Не е ли емоционално изнудване от наша страна, когато му заявяваме, че няма повече да го обичаме, ако то не престане да се глези, да вдига шум, да се храни лошо…… А детето вярва. И се страхува да не загуби нашата любов.

Случва се и друго. Нямаме време, за да бъдем с детето. Прибирайки се от работа, първо се заемаме с домакинските задължения, като настаняваме детето пред телевизора или компютъра и комуникацията с тях постепенно измества общуването с нас.

Отначало детето се съпротивлява; показва ни, че му липсва нашата любов. Често децата открито говорят за това: „Искам да ме обичат, да ме съжаляват, да бъда отново малко дете……”. Понякога те го показват с поведението си. Това могат да бъдат сълзи, капризи, защото тогава ние се интересуваме какво се случва на детето, а това е проява на внимание, от която то толкова се нуждае. Най-тревожното е, че детето може да търси внимание по различни начини: както с положителни постъпки, очаквайки похвали, така и с отрицателни, защото те по-бързо се забелязват от възрастните. Детето може да започне да лъже, защото това, несъмнено, ще привлече нашето внимание. Възможни са най-различни поведенчески нарушения, най-разнообразни прояви, които помагат на детето да решава важната за нормалното му развитие задача: да бъде обичано. Дори едно и също заболяване може да бъде молба, апел:Забележете ме!”.

Ако ние не разберем тези молби, не чуем думите на детето или не им отдадем значение, това може да даде тласък за развитие у детето на такива качества, като негативизъм («няма», «не искам») и агресивност, както по отношение на възрастните, така и по отношение, например, на по-малките братя и сестри.

По-слабият, неспособният да намери любов, ще се затвори в себе си и ще престане да споделя с най-близките си хора своите радости и болки.

Очаквайте продължение…….

Детето ни обича безусловно, без-условно, тоест, без условия. Просто, защото ние сме най-близките му хора – родителите. То ни обича такива, каквито сме. А ние сме различни. Нима сме идеални?

Обичаме ли ние, родителите, детето си по същия начин – без условия? Голяма част от родителите – да! Но, винаги ли говорим на детето за това? Не е ли емоционално изнудване от наша страна, когато му заявяваме, че няма повече да го обичаме, ако то не престане да се глези, да вдига шум, да се храни лошо…… А детето вярва. И се страхува да не загуби нашата любов.

Случва се и друго. Нямаме време, за да бъдем с детето. Прибирайки се от работа, първо се заемаме с домакинските задължения, като настаняваме детето пред телевизора или компютъра и комуникацията с тях постепенно измества общуването с нас.

Отначало детето се съпротивлява; показва ни, че му липсва нашата любов. Често децата открито говорят за това: „Искам да ме обичат, да ме съжаляват, да бъда отново малко дете……”. Понякога те го показват с поведението си. Това могат да бъдат сълзи, капризи, защото тогава ние се интересуваме какво се случва на детето, а това е проява на внимание, от която то толкова се нуждае. Най-тревожното е, че детето може да търси внимание по различни начини: както с положителни постъпки, очаквайки похвали, така и с отрицателни, защото те по-бързо се забелязват от възрастните. Детето може да започне да лъже, защото това, несъмнено, ще привлече нашето внимание. Възможни са най-различни поведенчески нарушения, най-разнообразни прояви, които помагат на детето да решава важната за нормалното му развитие задача: да бъде обичано. Дори едно и също заболяване може да бъде молба, апел:Забележете ме!”.

Ако ние не разберем тези молби, не чуем думите на детето или не им отдадем значение, това може да даде тласък за развитие у детето на такива качества, като негативизъм («няма», «не искам») и агресивност, както по отношение на възрастните, така и по отношение, например, на по-малките братя и сестри.

По-слабият, неспособният да намери любов, ще се затвори в себе си и ще престане да споделя с най-близките си хора своите радости и болки.

Очаквайте продължение…….

За автора

Свързани постове

Open Chat
1
Close chat
Здравейте! Благодарим Ви за посещението. Моля, натиснете бутона начало за да продължите :)

Начало