Хайде да се съберем!

Декември е месец, изпълнен с празници: именни дни, Коледа, Нова година. Краткият зимен ден и снегът ни карат да търсим топлината и уюта на дома. Какво по-добро време от това цялото семейство да се събере заедно, да поканим приятели на гости!

Това е чудесно време, което можем да прекараме с нашите роднини в различни кътчета на страната; с топли думи и внимание да подкрепим по-възрастните от нас; да дадем възможност на нашите деца да научат родовата история.

Това е чудесно време да ни гостуват приятели, които живеят в чужбина; да чуем техните впечатления; да запалим в децата си любопитството да опознават света, да бъдат смели в мечтите си и тяхното постигане.

Ние, родителите, учим децата си на доброта, толерантност, подкрепа и любов чрез личния пример, който им даваме. Няма учебници за добронамереност и любов към всяко живо същество! Важно е нашите деца да получават подкрепа от ранна възраст, за да придобият собствен опит, за да израстнат добри и достойни.

Ето какво можем да направим:

1.Поддръжка. «Опитай, дете, опитай!»

Важно е желанието да се експериментира, да се започне нещо ново, да се прояви инициатива. Всеки има спомен за първите си рецитирани стихове пред най-близките хора; първият разказан анекдот; първата дискотека у дома; първият кулинарен експеримент. Нашите първи опити да бъдем самостоятелни, да творим, са добронамерено приемани от възрастните. Нашите близки са хората, които са ни дали позитивна обратна връзка чрез техните усмивки, лица, думи. Те са приемали с искрена радост скромните детски успехи. И това поражда огромна вяра в малкия човек, че да опитва не е страшно.

2. Светоглед. «Спори, дете, спори! »

Когато сме деца и присъстваме на разговорите на нашите близки, събрани  около празнично подредената маса, ние неусетно формираме своите собствени възгледи. Споровете за изкуство, за предназначението на човешкия живот, за принципите и взаимоотношенията, за морала, са ни дали възможност да изграждим собствени виждания за света. Сблъсъкът на различни гледни точки в приятелска атмосфера ни е учил да изказваме  своите мисли; да намираме аргументи и контрааргументи в подкрепа на дадена теза; да се изразяваме правилно, точно и ясно. И, може би най-важният урок, че хората около масата могат да спорят, но остават приятели: намират общ език, дори да се придържат към противоположни възгледи.

3. Вътрешно отражение. «Мисли, дете, мисли»!

Общуването в семейния и приятелски кръг на родителите насочва децата да се замислят за ценностите и приоритетите в живота. Интуитивно, оттук нататък, те ще избират кръг от приятели, които „държат високо летвата”; ще търсят взаимодействие с такива хора. По този начин ще разширяват своя кръгозор. Именно приятелите на семейството и родителите учат децата си да задават въпроси и да пречупват универсалното, общоприетото през собствената гледна точка.

Днес, когато много семейства прекарват времето си вечер, всеки един пред личния компютър, лаптоп, таблет, телевизор, би било чудесно да напуснем този „дигитален свят” и да намерим време, за да бъдем с най-близките си хора на празниците. Та нали чрез своя пример на общуване, чрез темите на разговор, ние създаваме благоприятна почва за раждането на света на нашите деца! Когато общуваме, се обогатяваме взаимно, и чрез това нашите деца се учат да бъдат различни в единството. Да бъдат хора.

Декември е месец, изпълнен с празници: именни дни, Коледа, Нова година. Краткият зимен ден и снегът ни карат да търсим топлината и уюта на дома. Какво по-добро време от това цялото семейство да се събере заедно, да поканим приятели на гости!

Това е чудесно време, което можем да прекараме с нашите роднини в различни кътчета на страната; с топли думи и внимание да подкрепим по-възрастните от нас; да дадем възможност на нашите деца да научат родовата история.

Това е чудесно време да ни гостуват приятели, които живеят в чужбина; да чуем техните впечатления; да запалим в децата си любопитството да опознават света, да бъдат смели в мечтите си и тяхното постигане.

Ние, родителите, учим децата си на доброта, толерантност, подкрепа и любов чрез личния пример, който им даваме. Няма учебници за добронамереност и любов към всяко живо същество! Важно е нашите деца да получават подкрепа от ранна възраст, за да придобият собствен опит, за да израстнат добри и достойни.

Ето какво можем да направим:

1.Поддръжка. «Опитай, дете, опитай!»

Важно е желанието да се експериментира, да се започне нещо ново, да се прояви инициатива. Всеки има спомен за първите си рецитирани стихове пред най-близките хора; първият разказан анекдот; първата дискотека у дома; първият кулинарен експеримент. Нашите първи опити да бъдем самостоятелни, да творим, са добронамерено приемани от възрастните. Нашите близки са хората, които са ни дали позитивна обратна връзка чрез техните усмивки, лица, думи. Те са приемали с искрена радост скромните детски успехи. И това поражда огромна вяра в малкия човек, че да опитва не е страшно.

2. Светоглед. «Спори, дете, спори! »

Когато сме деца и присъстваме на разговорите на нашите близки, събрани  около празнично подредената маса, ние неусетно формираме своите собствени възгледи. Споровете за изкуство, за предназначението на човешкия живот, за принципите и взаимоотношенията, за морала, са ни дали възможност да изграждим собствени виждания за света. Сблъсъкът на различни гледни точки в приятелска атмосфера ни е учил да изказваме  своите мисли; да намираме аргументи и контрааргументи в подкрепа на дадена теза; да се изразяваме правилно, точно и ясно. И, може би най-важният урок, че хората около масата могат да спорят, но остават приятели: намират общ език, дори да се придържат към противоположни възгледи.

3. Вътрешно отражение. «Мисли, дете, мисли»!

Общуването в семейния и приятелски кръг на родителите насочва децата да се замислят за ценностите и приоритетите в живота. Интуитивно, оттук нататък, те ще избират кръг от приятели, които „държат високо летвата”; ще търсят взаимодействие с такива хора. По този начин ще разширяват своя кръгозор. Именно приятелите на семейството и родителите учат децата си да задават въпроси и да пречупват универсалното, общоприетото през собствената гледна точка.

Днес, когато много семейства прекарват времето си вечер, всеки един пред личния компютър, лаптоп, таблет, телевизор, би било чудесно да напуснем този „дигитален свят” и да намерим време, за да бъдем с най-близките си хора на празниците. Та нали чрез своя пример на общуване, чрез темите на разговор, ние създаваме благоприятна почва за раждането на света на нашите деца! Когато общуваме, се обогатяваме взаимно, и чрез това нашите деца се учат да бъдат различни в единството. Да бъдат хора.

За автора

Свързани постове

Open Chat
1
Close chat
Здравейте! Благодарим Ви за посещението. Моля, натиснете бутона начало за да продължите :)

Начало