Самооценката като психологичен автопортрет

82335067

Най-великото нещо на света е да знаете как да принадлежите на себе си.“

Michel de Montaigne, The Complete Essays

Самооценката – умението да оценяваш себе си, своите възможности и способности – играе огромна роля в нашия живот. От това, по какъв начин  възприемаме себе си, зависят нашето поведение, настроение, много жизнено важни решения. Правилното отношение към себе си, реалната оценка за собствените „данни” ни помага разумно да разпределяме силите си, да си поставяме достижими цели, да съхраняваме душевното си равновесие.

Самооценката е тясно свързана с понятията „лична ценност” и „компетентност”. „Личната ценност” е погледът към себе си в контекста на всички дейности, като се основаваме на човешките ценности. „Компетентността” е убеждението, че човек може да постигне дадена цел. Тези две понятия винаги вървят ръка за ръка и ни помагат да повишаваме степента си на самоуважение и себеприемане. Според американския психолог Ейбрахам Маслоу, самооценката е свързана с процеса на изграждане на самоактуализиращ се човек. Всички хора имат потребност от здраво вкоренено чувство за самоуважение и нужда от добрата оценка, която сами си даваме и получаваме от другите хора.

Любовта, приемането и одобрението, които децата получават от родителите си, формират  тяхната адекватна самооценка. Това пише немския психоаналитик, г-жа Карен Хорни и добавя, че хората, които развиват ниски нива на самооценка, имат необикновено голяма потребност от одобрение и привързаност.

Самооценката е важен регулатор на взаимоотношенията ни с другите хора, тъй като е свързана със собствената ни идентичност. Да получаваш любов и приемане е пряко свързано с „идентичност на успеха”; да ти липсват любов и приемане – с „идентичност на провала”.

Руският психолог Анна Галова формулира

10 грешки, които правят хората със занижена самооценка:

  1. «Зацикляне» в негативния опит.
  2. Постоянно сравнение с другите.
  3. Омаловажаване на собствените постижения.
  4. Обграждане с негативно мислещи хора.
  5. Надценяване на мненията на околните.
  6. Пораженческа позиция.
  7. Поставяне на нереалистично високи цели.
  8. Липса на доверие в собствената интуиция.
  9. Неумение да се прощава.
  10.  Неумение да се защитават границите на личността.

И така, заслужава си да повторим: Любовта, топлотата и приемането са изключително важни за развитието на висока самооценка. Те са основният защитник срещу тревожността в справянета със света, като дават на детето чувството за базисна сигурност, необходима за посрещане на предизвикателствата на средата. Стенли Купърсмит открива, че високата самооценка е резултат от родителско приемане, поставянето на граници и свободата за собствено действие в реалистични граници. Накратко казано, предпоставка за собствената самооценка е качеството и количеството внимание от родителите и приемането, което човек е получавал в детството.

82335067

Най-великото нещо на света е да знаете как да принадлежите на себе си.“

Michel de Montaigne, The Complete Essays

Самооценката – умението да оценяваш себе си, своите възможности и способности – играе огромна роля в нашия живот. От това, по какъв начин  възприемаме себе си, зависят нашето поведение, настроение, много жизнено важни решения. Правилното отношение към себе си, реалната оценка за собствените „данни” ни помага разумно да разпределяме силите си, да си поставяме достижими цели, да съхраняваме душевното си равновесие.

Самооценката е тясно свързана с понятията „лична ценност” и „компетентност”. „Личната ценност” е погледът към себе си в контекста на всички дейности, като се основаваме на човешките ценности. „Компетентността” е убеждението, че човек може да постигне дадена цел. Тези две понятия винаги вървят ръка за ръка и ни помагат да повишаваме степента си на самоуважение и себеприемане. Според американския психолог Ейбрахам Маслоу, самооценката е свързана с процеса на изграждане на самоактуализиращ се човек. Всички хора имат потребност от здраво вкоренено чувство за самоуважение и нужда от добрата оценка, която сами си даваме и получаваме от другите хора.

Любовта, приемането и одобрението, които децата получават от родителите си, формират  тяхната адекватна самооценка. Това пише немския психоаналитик, г-жа Карен Хорни и добавя, че хората, които развиват ниски нива на самооценка, имат необикновено голяма потребност от одобрение и привързаност.

Самооценката е важен регулатор на взаимоотношенията ни с другите хора, тъй като е свързана със собствената ни идентичност. Да получаваш любов и приемане е пряко свързано с „идентичност на успеха”; да ти липсват любов и приемане – с „идентичност на провала”.

Руският психолог Анна Галова формулира

10 грешки, които правят хората със занижена самооценка:

  1. «Зацикляне» в негативния опит.
  2. Постоянно сравнение с другите.
  3. Омаловажаване на собствените постижения.
  4. Обграждане с негативно мислещи хора.
  5. Надценяване на мненията на околните.
  6. Пораженческа позиция.
  7. Поставяне на нереалистично високи цели.
  8. Липса на доверие в собствената интуиция.
  9. Неумение да се прощава.
  10.  Неумение да се защитават границите на личността.

И така, заслужава си да повторим: Любовта, топлотата и приемането са изключително важни за развитието на висока самооценка. Те са основният защитник срещу тревожността в справянета със света, като дават на детето чувството за базисна сигурност, необходима за посрещане на предизвикателствата на средата. Стенли Купърсмит открива, че високата самооценка е резултат от родителско приемане, поставянето на граници и свободата за собствено действие в реалистични граници. Накратко казано, предпоставка за собствената самооценка е качеството и количеството внимание от родителите и приемането, което човек е получавал в детството.

За автора

Свързани постове

Open Chat
1
Close chat
Здравейте! Благодарим Ви за посещението. Моля, натиснете бутона начало за да продължите :)

Начало