Психология на цветовете – 3

 

Жълто

Жълтото е най-светлият и най-бляскав цвят от дъгата. С какво друго да го сравним, освен със сияйното слънце? Всяко дете, което иска да нарисува слънце, автоматично ще посегне към жълтия цвят. Слънчевата светлина свързваме с топлина. акар че, всъщност светлината е бяла и се асоциира със студенина.)

В своята «Теория за цветовете» Люшер пише: «Изхождайки от опита, жълтото създава впечатление за топлина и уют. То радва окото, става ни леко на сърцето, душата ни се разведрява и сякаш наистина ни обгръща топлина.»

В повечето религии по света слънцето има централно място и се почита като даряващо живот божество. Известни богове на слънцето са Ра (Египет), Шамаш и Нергал (Вавилон), Хелиос (Гърция), Сол (Рим), Аматерасу (Япония) и боговете на маите и инките. Слънцето, топлината и златото са неразделно свързани в човешката история. Луна, вода, хлад и сребро оформят техния контрапункт.

Жълтото е цветът, който най-силно отразява светлината, не се задържа на повърхността, а се плъзга по нея и се разлива искрящо във всички посоки.

Люшер твърди: «Жълтото олицетворява основната психологическа нужда от разгръщане на личността. Предпочита се от хора, които имат нужда от тръпката на очакването и вълнението на надеждата, за да не потънат в депресивната инерция на разочарованието.»

Жълтото е младо, носи усещане за заразителна жизненост и екстровертност. Асоциациите, свързани с чисто жълтото, са: слънце, ден, топлина, светъл, ясен, подвижен, свободен, много лек, фанфарен звън, силен, забавен, ярък, любопитство, предпазливост, нервност.

Златисто жълтото свързваме с: искрящ, слънчев, стимулиращ, сгряващ, лек, светъл, ведър, добро настроение, житни класове, шир, откритост, младежки, общителен.

Синьо

Във всички култури синьото е цвят на духа, на небето и на боговете. Иисус Христос, както и Дева Мария, носят небесния цвят като символ на истина и вечност. Индиговото синьо символизирало Светата Троица и в това си значение се използвало широко в романската живопис. Пурпурното синьо въплъщавало необятния Космос, великото Тайнство и Спасението на човечеството от Иисус Христос. Човешкото безсмъртие също често се олицетворява от синьото.

Синьото е цветът на необикновеното, приказното, загадъчното, на съня, на медитацията. Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг често споменават синия цвят при тълкуване на сънищата.

На езика на цветята синьото означава вярност, например незабравка.

Физиологичният ефект на синьото е спокойствие. Психологичното въздействие най-точно се предава със задоволство. Според Люшер «тъмносиньото символизира безметежното спокойствие… Който се намира в това уравновесено, ненапрегнато, хармонично състояние, не се чувства изолиран, а цаст от цялото, свързан и защитен. Затова синьото олицетворява връзката с околния свят: обединеността. В състояние на единство с цялото, човек е много по-чувствителен към различията.»

Ето няколко асоциации, породени от синия цвят: пасивен, спокоен, далечен, сдържан, студен, мокър, гладък, чист, без мирис, небе, море, копнеж, далечина, мечта, меланхолия, размисъл.

Като символ синьото съответства на спокойната вода, на флегматичния темперамент, на женското начало, на хоризонталното положение, на заобления почерк. Ако синьото трябва да се сравни с вкус, то той е сладък (опаковките, в които се продава захар, са сини). Чувственото усещане, асоциирано със синьо, е нежност, а органът – кожа.

Зелено

«Зеленото е живот» гласи надпис върху кашони със зеленчуци, растения и цветя. Авторът на това рекламно мото едва ли е подозирал, колко голяма и дълбока истина се крие зад него. Защото всички ние – животът ни, здравето ни, тонусът ни зависят пряко от зеленината на растенията. Независимо дали става дума за въздуха, който дишаме, идващ от «зелените дробове» на природата, храната на растителна основа или отразяващата се благотворно на нервите природа наоколо – без зеленото животът на човека на Земята е немислим.

За много народи зеленото е символ на надеждата за живот и оцеляване. Зеленият цвят е тясно свързан с растежа на свежата растителност и с очакването за предстояща богата жътва. Много обреди и култови символи отразяват това схващане.

В християнската религия зеленото се смятало за цвят на пролетта, на надеждата за възкресение и безсмъртие. То се приемало и за цвят на рая.

За теоретиците в областта на цветовете, зеленото е комбинация от основните цветове синьо и жълто. За психолозите зеленото представлява цвета на Аз-а: волята за оцеляване, инстинкта за самосъхранение.

Според Кандински «Абсолютното зелено е най-чистият цвят на света: не извършва никакво движение и не притежава нито нотка на радост, нито на мъка, нито на страст, не изисква нищо, не предизвиква нищо. То е неподвижен, самодостатъчен, ограничен от всички страни елемент…». Аз-ът не може да се опише по-добре: относително стабилна форма, която обича рутината и не понася промените, с други думи – Аз-ът е нещо трудно разбираемо, изключително бавно и мудно, и същевременно заредено с толкова напрежение, че при нужда може да си проправи път с неподозирана сила.

Ако е на равни разстояния от полюсите синьо и жълто, неутралното зелено е спокоен и умиротворяващ цвят. То е цветът на потенциалните възможности в посока пасивно синьо или активно жълто, и понеже не може да вземе решение, остава статично, без динамика. Точно с този тон се асоциират почивка, гора, поляна, тучна морава и отдих.

«Когато говоря за зеленото като символен цвят, имам предвид изключително и само боровозеленото, което изглежда по-тъмно и синкаво. Настъпателното, провокиращо движение жълто и успокояващото, отстъпващо синьо се неутрализират в зеленото и се консервират в него. Затова зеленото е статично.» (Люшер)     

Според автора на «Цветови личностен тест», внушенията на боровозеленото са «твърд», «здрав» и «упорит», и отговорят на чувството за вътрешна стабилност, постоянство, последователност, себеутвърждаване и самоувереност.       


 

Жълто

Жълтото е най-светлият и най-бляскав цвят от дъгата. С какво друго да го сравним, освен със сияйното слънце? Всяко дете, което иска да нарисува слънце, автоматично ще посегне към жълтия цвят. Слънчевата светлина свързваме с топлина. акар че, всъщност светлината е бяла и се асоциира със студенина.)

В своята «Теория за цветовете» Люшер пише: «Изхождайки от опита, жълтото създава впечатление за топлина и уют. То радва окото, става ни леко на сърцето, душата ни се разведрява и сякаш наистина ни обгръща топлина.»

В повечето религии по света слънцето има централно място и се почита като даряващо живот божество. Известни богове на слънцето са Ра (Египет), Шамаш и Нергал (Вавилон), Хелиос (Гърция), Сол (Рим), Аматерасу (Япония) и боговете на маите и инките. Слънцето, топлината и златото са неразделно свързани в човешката история. Луна, вода, хлад и сребро оформят техния контрапункт.

Жълтото е цветът, който най-силно отразява светлината, не се задържа на повърхността, а се плъзга по нея и се разлива искрящо във всички посоки.

Люшер твърди: «Жълтото олицетворява основната психологическа нужда от разгръщане на личността. Предпочита се от хора, които имат нужда от тръпката на очакването и вълнението на надеждата, за да не потънат в депресивната инерция на разочарованието.»

Жълтото е младо, носи усещане за заразителна жизненост и екстровертност. Асоциациите, свързани с чисто жълтото, са: слънце, ден, топлина, светъл, ясен, подвижен, свободен, много лек, фанфарен звън, силен, забавен, ярък, любопитство, предпазливост, нервност.

Златисто жълтото свързваме с: искрящ, слънчев, стимулиращ, сгряващ, лек, светъл, ведър, добро настроение, житни класове, шир, откритост, младежки, общителен.

Синьо

Във всички култури синьото е цвят на духа, на небето и на боговете. Иисус Христос, както и Дева Мария, носят небесния цвят като символ на истина и вечност. Индиговото синьо символизирало Светата Троица и в това си значение се използвало широко в романската живопис. Пурпурното синьо въплъщавало необятния Космос, великото Тайнство и Спасението на човечеството от Иисус Христос. Човешкото безсмъртие също често се олицетворява от синьото.

Синьото е цветът на необикновеното, приказното, загадъчното, на съня, на медитацията. Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг често споменават синия цвят при тълкуване на сънищата.

На езика на цветята синьото означава вярност, например незабравка.

Физиологичният ефект на синьото е спокойствие. Психологичното въздействие най-точно се предава със задоволство. Според Люшер «тъмносиньото символизира безметежното спокойствие… Който се намира в това уравновесено, ненапрегнато, хармонично състояние, не се чувства изолиран, а цаст от цялото, свързан и защитен. Затова синьото олицетворява връзката с околния свят: обединеността. В състояние на единство с цялото, човек е много по-чувствителен към различията.»

Ето няколко асоциации, породени от синия цвят: пасивен, спокоен, далечен, сдържан, студен, мокър, гладък, чист, без мирис, небе, море, копнеж, далечина, мечта, меланхолия, размисъл.

Като символ синьото съответства на спокойната вода, на флегматичния темперамент, на женското начало, на хоризонталното положение, на заобления почерк. Ако синьото трябва да се сравни с вкус, то той е сладък (опаковките, в които се продава захар, са сини). Чувственото усещане, асоциирано със синьо, е нежност, а органът – кожа.

Зелено

«Зеленото е живот» гласи надпис върху кашони със зеленчуци, растения и цветя. Авторът на това рекламно мото едва ли е подозирал, колко голяма и дълбока истина се крие зад него. Защото всички ние – животът ни, здравето ни, тонусът ни зависят пряко от зеленината на растенията. Независимо дали става дума за въздуха, който дишаме, идващ от «зелените дробове» на природата, храната на растителна основа или отразяващата се благотворно на нервите природа наоколо – без зеленото животът на човека на Земята е немислим.

За много народи зеленото е символ на надеждата за живот и оцеляване. Зеленият цвят е тясно свързан с растежа на свежата растителност и с очакването за предстояща богата жътва. Много обреди и култови символи отразяват това схващане.

В християнската религия зеленото се смятало за цвят на пролетта, на надеждата за възкресение и безсмъртие. То се приемало и за цвят на рая.

За теоретиците в областта на цветовете, зеленото е комбинация от основните цветове синьо и жълто. За психолозите зеленото представлява цвета на Аз-а: волята за оцеляване, инстинкта за самосъхранение.

Според Кандински «Абсолютното зелено е най-чистият цвят на света: не извършва никакво движение и не притежава нито нотка на радост, нито на мъка, нито на страст, не изисква нищо, не предизвиква нищо. То е неподвижен, самодостатъчен, ограничен от всички страни елемент…». Аз-ът не може да се опише по-добре: относително стабилна форма, която обича рутината и не понася промените, с други думи – Аз-ът е нещо трудно разбираемо, изключително бавно и мудно, и същевременно заредено с толкова напрежение, че при нужда може да си проправи път с неподозирана сила.

Ако е на равни разстояния от полюсите синьо и жълто, неутралното зелено е спокоен и умиротворяващ цвят. То е цветът на потенциалните възможности в посока пасивно синьо или активно жълто, и понеже не може да вземе решение, остава статично, без динамика. Точно с този тон се асоциират почивка, гора, поляна, тучна морава и отдих.

«Когато говоря за зеленото като символен цвят, имам предвид изключително и само боровозеленото, което изглежда по-тъмно и синкаво. Настъпателното, провокиращо движение жълто и успокояващото, отстъпващо синьо се неутрализират в зеленото и се консервират в него. Затова зеленото е статично.» (Люшер)     

Според автора на «Цветови личностен тест», внушенията на боровозеленото са «твърд», «здрав» и «упорит», и отговорят на чувството за вътрешна стабилност, постоянство, последователност, себеутвърждаване и самоувереност.       


За автора

Свързани постове

Open Chat
1
Close chat
Здравейте! Благодарим Ви за посещението. Моля, натиснете бутона начало за да продължите :)

Начало