Личностен ръст

 

Хората имат различни представи за живота – едни смятат, че това е път или пътека; за други е река; трети вярват, че животът е вулкан. Има нещо общо, което обединява всички тези представи. Всички те са свързани с движение, с изменения. Всеки човек постоянно се променя, като при това остава себе си – една неповторима индивидуалност.

Ако тези промени не причинят увреждания, те обикновено водят, в по-малка или по-голяма степен, до личностно израстване. Много психолози смятат, че стремежът към развитие, самоусъвършенстването е вродена функция на личността, заложена от природата. За нейното осъществяване е необходимо единствено да бъдат отстранени препятствията по пътя ѝ.

Но човек как да разбере, към какво трябва да се стреми? Как да се научи да бъде лидер, както обещават много програми за развитие в психологията? Как да спечели много пари? Как да постигне социален престиж? Или да се откаже от всичко материално и да се насочи към духовни цели? Как да избере посока на развитие?

Всеки човек през всеки период от живота си има свой отговор. За някой сега е необходимо да застане начело на фирмата, за друг – да бъде уличен музикант. Възможно е след няколко години техните потребности да се променят кардинално и само от тяхната вътрешна сила, гъвкавост, умение да се вслушват в себе си зависи дали ще могат да променят нещо в живота си.  

Основната задача е да определите своите цели и да не губите време, като изпълнявате очакванията на другите. Повечето от нас в детството „ни цивилизоват”; моделират ни, в зависимост от разбиранията на нашите родители. Благодарение на техните усилия ние сме се социализирали, научили сме се да съжителстваме с други хора, да си изкарваме прехраната, но в процеса на възпитание много от нас са загубили собствената си база за сравнение, способността да се вслушват във вътрешния си глас, която Л. Н. Толстой нарича „съвест” или „Божия глас вътре в нас”.

Понякога е необходимо да се откажем от общоприети  вярвания и ценности, за да бъдем в състояние да чуем този глас, водещ ни към нашите истински цели и предназначение. Чрез премахване на пречките за собственото си развитие, учейки се да слушаме съвестта си (наричат я още интуиция), ние се учим да бъдем в хармония със себе си и света.   

 

Хората имат различни представи за живота – едни смятат, че това е път или пътека; за други е река; трети вярват, че животът е вулкан. Има нещо общо, което обединява всички тези представи. Всички те са свързани с движение, с изменения. Всеки човек постоянно се променя, като при това остава себе си – една неповторима индивидуалност.

Ако тези промени не причинят увреждания, те обикновено водят, в по-малка или по-голяма степен, до личностно израстване. Много психолози смятат, че стремежът към развитие, самоусъвършенстването е вродена функция на личността, заложена от природата. За нейното осъществяване е необходимо единствено да бъдат отстранени препятствията по пътя ѝ.

Но човек как да разбере, към какво трябва да се стреми? Как да се научи да бъде лидер, както обещават много програми за развитие в психологията? Как да спечели много пари? Как да постигне социален престиж? Или да се откаже от всичко материално и да се насочи към духовни цели? Как да избере посока на развитие?

Всеки човек през всеки период от живота си има свой отговор. За някой сега е необходимо да застане начело на фирмата, за друг – да бъде уличен музикант. Възможно е след няколко години техните потребности да се променят кардинално и само от тяхната вътрешна сила, гъвкавост, умение да се вслушват в себе си зависи дали ще могат да променят нещо в живота си.  

Основната задача е да определите своите цели и да не губите време, като изпълнявате очакванията на другите. Повечето от нас в детството „ни цивилизоват”; моделират ни, в зависимост от разбиранията на нашите родители. Благодарение на техните усилия ние сме се социализирали, научили сме се да съжителстваме с други хора, да си изкарваме прехраната, но в процеса на възпитание много от нас са загубили собствената си база за сравнение, способността да се вслушват във вътрешния си глас, която Л. Н. Толстой нарича „съвест” или „Божия глас вътре в нас”.

Понякога е необходимо да се откажем от общоприети  вярвания и ценности, за да бъдем в състояние да чуем този глас, водещ ни към нашите истински цели и предназначение. Чрез премахване на пречките за собственото си развитие, учейки се да слушаме съвестта си (наричат я още интуиция), ние се учим да бъдем в хармония със себе си и света.   

За автора

Свързани постове

Open Chat
1
Close chat
Здравейте! Благодарим Ви за посещението. Моля, натиснете бутона начало за да продължите :)

Начало