Личните граници – здравите крепостни стени на нашата личност – 2

Умението за изграждане на граници се поставя в детството и се развива с възрастта. Разбира се, само в случай, че родителите уважават „самостоятелността“ на детето. Ако на детето от ранна възраст се предоставя право на избор (според възрастта и неговите възможности), уважават се неговите решения, интереси и предпочитания, то най-често при формирането на граници не възникват трудности.  

Обратно, ако родителите винаги „знаят, какво е най-добре за детето“, силно го контролират или го обгрижват прекалено, от детето ще порасне възрастен, който не познава себе си и не умее да защитава своите граници.  

Индикатор за способността да се защитават личните граници е умението да се казва „не“. Американски психолози предлагат пет начина да се каже „да“ и „не“, като ги разделят на правилно/неправилно „да“ и „не“:  

1.    Ти ме молиш за нещо, на мен то ми харесва и аз казвам „да“.

2.    Ти ме молиш за нещо, на мен то не ми харесва, аз казвам „да“, но съм възмутен/обиден от това.

3.    Ти ме молиш за нещо, на мен то не ми харесва и аз казвам „не“, като приемам за нормално случилото се.

4.    Ти ме молиш за нещо, на мен то не ми харесва и аз казвам „не“, като се чувствам виновен/виновна за това.

5.    Ти ме молиш за нещо, на мен то не ми харесва, но понеже изпитвам чувства на любов и грижовност към теб, аз казвам „да“ и не се възмущавам/обиждам от това.

Хората, които не умеят да определят своите психологични граници, обикновено реагират по втория или четвъртия начини.

Петият начин съдържа известна провокация. Ако действително е вярно („аз не харесвам това, но се съгласявам, заради любовта си към теб, без да се обиждам“), то колко дълго може да съществува подобна ситуация? Този отговор може да се счита за правилен като временна реакция, при реципрочност от страна на партньора, но не и като едностранна стратегия. Защото да правите нещо, което не ви харесва дълго време и да не изпитвате при това негативни емоции е невъзможно. Следователно, следващата ви стъпка ще бъде начин 2 и след това – (като норма) начин 3.

Разбирането на собствения вътрешен свят и формирането на граници със света на другите хора е път към личностна зрялост. Да направи този път по-кратък и лек е цел на психолозите.

 

Умението за изграждане на граници се поставя в детството и се развива с възрастта. Разбира се, само в случай, че родителите уважават „самостоятелността“ на детето. Ако на детето от ранна възраст се предоставя право на избор (според възрастта и неговите възможности), уважават се неговите решения, интереси и предпочитания, то най-често при формирането на граници не възникват трудности.  

Обратно, ако родителите винаги „знаят, какво е най-добре за детето“, силно го контролират или го обгрижват прекалено, от детето ще порасне възрастен, който не познава себе си и не умее да защитава своите граници.  

Индикатор за способността да се защитават личните граници е умението да се казва „не“. Американски психолози предлагат пет начина да се каже „да“ и „не“, като ги разделят на правилно/неправилно „да“ и „не“:  

1.    Ти ме молиш за нещо, на мен то ми харесва и аз казвам „да“.

2.    Ти ме молиш за нещо, на мен то не ми харесва, аз казвам „да“, но съм възмутен/обиден от това.

3.    Ти ме молиш за нещо, на мен то не ми харесва и аз казвам „не“, като приемам за нормално случилото се.

4.    Ти ме молиш за нещо, на мен то не ми харесва и аз казвам „не“, като се чувствам виновен/виновна за това.

5.    Ти ме молиш за нещо, на мен то не ми харесва, но понеже изпитвам чувства на любов и грижовност към теб, аз казвам „да“ и не се възмущавам/обиждам от това.

Хората, които не умеят да определят своите психологични граници, обикновено реагират по втория или четвъртия начини.

Петият начин съдържа известна провокация. Ако действително е вярно („аз не харесвам това, но се съгласявам, заради любовта си към теб, без да се обиждам“), то колко дълго може да съществува подобна ситуация? Този отговор може да се счита за правилен като временна реакция, при реципрочност от страна на партньора, но не и като едностранна стратегия. Защото да правите нещо, което не ви харесва дълго време и да не изпитвате при това негативни емоции е невъзможно. Следователно, следващата ви стъпка ще бъде начин 2 и след това – (като норма) начин 3.

Разбирането на собствения вътрешен свят и формирането на граници със света на другите хора е път към личностна зрялост. Да направи този път по-кратък и лек е цел на психолозите.

 

За автора

Свързани постове

Open Chat
1
Close chat
Здравейте! Благодарим Ви за посещението. Моля, натиснете бутона начало за да продължите :)

Начало