Как се лишаваме от радостта на живота

Понякога ние изкуствено се ограничаваме с думите: „Вече е късно да се уча на това; по-рано трябваше да го направя, когато бях млад”. И лишаваме себе си от постиженията на новото; от радостта от появата на нови умения и способности; от удовлетворението, че правим това, което искаме и което ни харесва. Избираме сами да се ограничаваме, не допускаме радостта в живота си, ограничаваме се и спираме сами.

Защо?

Ако тези ограничения станат много, животът губи своята привлекателност и настъпва апатия, мотивацията пада и не ни се иска да правим нищо, дори любими преди занимания.

Подкрепяйте себе си в начинанията; отворете се към новото, заради радостта и енергията от извършеното: ще получите крила!  

Понякога ние изкуствено се ограничаваме с думите: „Вече е късно да се уча на това; по-рано трябваше да го направя, когато бях млад”. И лишаваме себе си от постиженията на новото; от радостта от появата на нови умения и способности; от удовлетворението, че правим това, което искаме и което ни харесва. Избираме сами да се ограничаваме, не допускаме радостта в живота си, ограничаваме се и спираме сами.

Защо?

Ако тези ограничения станат много, животът губи своята привлекателност и настъпва апатия, мотивацията пада и не ни се иска да правим нищо, дори любими преди занимания.

Подкрепяйте себе си в начинанията; отворете се към новото, заради радостта и енергията от извършеното: ще получите крила!  

За автора

Свързани постове

Open Chat
1
Close chat
Здравейте! Благодарим Ви за посещението. Моля, натиснете бутона начало за да продължите :)

Начало