Интуицията – философски метод

Терминът „интуиция” има много дълга история на изследване както във философията, така и в психологията.

Интуитивното познание се появява още в разсъжденията на философите от времето на Платон, Аристотел и Епикур. За Платон  интуицията е начин за холистично (цялостно) познание на истината и принцип на битието. Той разделя интуицията от интелекта, защото смята, че човешкият разум е твърде ограничен, за да познае отвъдния свят. Платон разглежда интуицията като познание на Безсмъртната душа за нейните минали животи; „припомняне” на този опит, който е получила при своите въплъщения. Подобно припомняне настъпва внезапно като проблясък на безсъзнателната човешка дейност. И много прилича на онова, което 15 века след Платон, учените наричат „инсайт” (проницателност, внезапно прозрение, просветление).

Аристотел, обаче, не споделя възгледите на своя учител. Основоположник на рационализма, той определя интуицията като ирационален вид мислене, противоположен на логическото.

За Рене Декарт интуицията се оказва непосредствено обхващане на многообразието на абсолютните истини в системно единство. Той предявява изискване към интуицията истините да се схващат „ясно и отчетливо“; едновременно, а не последователно. И за да гарантира абсолютната истинност на нашите всеобщи и необходими знания, се позовава на Бог като творец на човешкия разум, чието могъщество е безгранично.

Анри Бергсон, френски философ и писател, разкрива мястото и ролята на интуицията в цялостния континуум на познавателните способности, в който са налице две отричащи се (и следователно допълващи се) крайности – интелект и интуиция. Така интуицията изминава пътя от почти неосъзнатата емпирична регистрация към изследване на отделните свойства до действително понятие.

Историята на науката показва, че пътят към новото, движението от познатото към непознатото, не е плавен, а преминава през «скокове», които обикновено имат интуитивен характер. Следователно, интуицията е втъкана в процеса на познанието и е един от факторите за неговото развитие.

Интуицията е светкавичен преход от съзнателното към подсъзнателното. Тя осъществява движение, подобно на совалка: извличане от подсъзнателното на всичко, което е необходимо за откритието, идеята или концепцията, и отново връщане към съзнателното, за да започне описанието, осмислянето и формулирането на получения резултат. В това движение интуицията е подсъзнателен феномен, който ражда ново знание за дълго търсено нещо.

Интуицията е нова стратегия във функционирането на мозъка, при която се преодоляват всички съществуващи тактики и подходи, подготвили нейното настъпване. Една от все още необяснимите „странности” в механизма на интуицията е непредсказуемия и тайнствен момент на появата и осъществяването на резултата. Този момент не само се изплъзва от съзнанието, но той като че ли по правило идва след дълго уморително и безплодно търсене, едва ли не след отказ от решаването на проблема – по време на почивка, занимания с други дейности или сън. Пастьор с основание твърди: „Случайните открития ги правят само подготвените умове.”

Анри Поанкаре, виден френски математик, физик и философ споделя: „Онова, което поразява тук преди всичко, това са проблясъците на внезапно озарение, които са признаци на предшестваща дълга безсъзнателна работа.” И допълва, че тази безсъзнателна работа може да бъде „плодотворна само тогава, когато след нея следва период на съзнателна работа.”

Терминът „интуиция” има много дълга история на изследване както във философията, така и в психологията.

Интуитивното познание се появява още в разсъжденията на философите от времето на Платон, Аристотел и Епикур. За Платон  интуицията е начин за холистично (цялостно) познание на истината и принцип на битието. Той разделя интуицията от интелекта, защото смята, че човешкият разум е твърде ограничен, за да познае отвъдния свят. Платон разглежда интуицията като познание на Безсмъртната душа за нейните минали животи; „припомняне” на този опит, който е получила при своите въплъщения. Подобно припомняне настъпва внезапно като проблясък на безсъзнателната човешка дейност. И много прилича на онова, което 15 века след Платон, учените наричат „инсайт” (проницателност, внезапно прозрение, просветление).

Аристотел, обаче, не споделя възгледите на своя учител. Основоположник на рационализма, той определя интуицията като ирационален вид мислене, противоположен на логическото.

За Рене Декарт интуицията се оказва непосредствено обхващане на многообразието на абсолютните истини в системно единство. Той предявява изискване към интуицията истините да се схващат „ясно и отчетливо“; едновременно, а не последователно. И за да гарантира абсолютната истинност на нашите всеобщи и необходими знания, се позовава на Бог като творец на човешкия разум, чието могъщество е безгранично.

Анри Бергсон, френски философ и писател, разкрива мястото и ролята на интуицията в цялостния континуум на познавателните способности, в който са налице две отричащи се (и следователно допълващи се) крайности – интелект и интуиция. Така интуицията изминава пътя от почти неосъзнатата емпирична регистрация към изследване на отделните свойства до действително понятие.

Историята на науката показва, че пътят към новото, движението от познатото към непознатото, не е плавен, а преминава през «скокове», които обикновено имат интуитивен характер. Следователно, интуицията е втъкана в процеса на познанието и е един от факторите за неговото развитие.

Интуицията е светкавичен преход от съзнателното към подсъзнателното. Тя осъществява движение, подобно на совалка: извличане от подсъзнателното на всичко, което е необходимо за откритието, идеята или концепцията, и отново връщане към съзнателното, за да започне описанието, осмислянето и формулирането на получения резултат. В това движение интуицията е подсъзнателен феномен, който ражда ново знание за дълго търсено нещо.

Интуицията е нова стратегия във функционирането на мозъка, при която се преодоляват всички съществуващи тактики и подходи, подготвили нейното настъпване. Една от все още необяснимите „странности” в механизма на интуицията е непредсказуемия и тайнствен момент на появата и осъществяването на резултата. Този момент не само се изплъзва от съзнанието, но той като че ли по правило идва след дълго уморително и безплодно търсене, едва ли не след отказ от решаването на проблема – по време на почивка, занимания с други дейности или сън. Пастьор с основание твърди: „Случайните открития ги правят само подготвените умове.”

Анри Поанкаре, виден френски математик, физик и философ споделя: „Онова, което поразява тук преди всичко, това са проблясъците на внезапно озарение, които са признаци на предшестваща дълга безсъзнателна работа.” И допълва, че тази безсъзнателна работа може да бъде „плодотворна само тогава, когато след нея следва период на съзнателна работа.”

За автора

Свързани постове

Open Chat
1
Close chat
Здравейте! Благодарим Ви за посещението. Моля, натиснете бутона начало за да продължите :)

Начало